Люлин – кварталът, който е част от плътта на града

Заспивате и се будите между четири стени, които усещате като свой дом. Мълчите, мечтаете, храните се, изпитвате всевъзможни емоции, изживявате желани и нежелани лични събития, споделяте думи, мисли, чувства, живота си между същите тези стени. Познавате хората в блока, тези в магазина, трудно бихте сбъркали шума на улиците, рутината на ежедневието в квартала. Всичко ви напомня на детство, на години, в които сте се изграждали като Аз-а, който сте днес. И така, докато живеете, пишете история. Вашата лична, но и тази на родното си място. Кварталът, който е част от плътта на града – един от всички органи на страната, от обживените кътчета история на България.

Паметта на града всъщност е всеки негов квартал, в който живият живот вирее чрез нас, хората. А във фокуса на "Какво се случва" беше "Люлин". Този – облечен в стигми, предразсъдъци, криминални сюжети, улични истории, панелни блокове и сивота според някои – е толкова богат на култура, че си заслужава разказите.

Може да не ви се вярва, ако следвате правилата за оцеляване в крайния столичен квартал, но именно в "Люлин" може да стане дума за лятно кино, фотографски изложения, литературни клубове, паметници с историческо значение, духовност и много идеи за архитектурен и градоустройствен прогрес. Кварталът си има културна карта, която може да ви отведе на непознати за вас места, пълни с истории. Главен герой в тях, разбира се, е човекът. Личността, която докато изгражда пътя си, създава среда около себе си.

"Люлин" си има и Историческа работилница. В нея група ентусиасти, които искрено вярват в това, че трябва да помним миналото, защото днес го пресъздаваме – винаги с надеждата за по-добри резултати – събират, съхраняват и популяризират културно-историческото наследство на района. След като преименуваха една от улиците в квартала на големия български алпинист инж. Христо Проданов, сега са напът да направят същото с конкретна спирка на градския транспорт, която да се казва "Културен център "Люлин". Възнамеряват и да наименуват 100-метрова алея, която да напомня за Борис Годжунов – певеца, носител на "Златен век", изживявал историята си в най-многолюдния квартал в София, който все още се слави и с най-добрата инфраструктура в града.

Виктор Топалов, Габриел Танчев и Светлин Тачев от "Историческа работилница "Люлин" гостуваха в "Какво се случва", за да говорят за кварталите и личностите, които пишат миналото, настоящето и бъдещето на столицата и страната.

"Тази спирка е толкова ключова, през нея минават толкова много хора ежедневно, и тя носи името спирка "Улица 308". И ни звучеше някак не точно по най-добрия начин. Благодарение на културния център в квартала – "Културен център "Люлин", и това, че тази година той отбелязва 30 години, решихме, че може би тази спирка и съседната ѝ, която се намира от другата страна на булеварда, заслужават вместо "Улица 308" – да се казват "Културен център "Люлин". За да може всички тези хиляди хора, които прекосяват ежедневно спирката и чуват по системата или гледат в интернет разписанието, да знаят, че в "Люлин" има един такъв културен център, който при това извършва много активна културна дейност", каза Виктор Топалов по повод една от новите инициативи на Историческата работилница.

"Това всъщност е една концепция още от 80-те години в "Люлин", в която група интелектуалци и общественици се събират и обсъждат идеята, че тези улици трябва да имат други наименования от номера", обяснява Габриел Тачев.

Именно от срещата през 1983 година се вдъхновяват ентусиастите от "Историческа работилница "Люлин". От нея са минали точно 40 години, а идеите, които са се обсъждали тогава, са идеите, които работилницата се стреми да реализира сега.

"Ние сме техни духовни наследници. 40 години по-късно, на практика без да знаем дори, че това нещо се е случило, в последствие установихме, тези идеи ги е имало. Обсъждали са се, дискутирали са ги. Опитвали са се да направят нещо, да променят, защото "Люлин" – със създаването си – е образец за социалистически квартал. Всъщност той е едно голямо сиво, бетонно чудовище. Архитект Тодор Булев е един от бащите на това "Люлин" да е оцветен, да има живот, да бъде внесена култура в него. Ние се свързахме с архитекта и той беше изумен, че наистина 40 години по-късно има хора, които от само себе си откриват тези идеи", допълни Светлин Тачев.

Всичко за:
• вижданията, зародили се на срещата през 1983-та година;
• архитектите Тодор Булев и Кирил Бочков, допринесли за развитието на квартала;• социалистическото наследство, което в действителност привлича, при това най-вече чужденците;
• дейностите, които "Историческа работилница "Люлин" е успяла да извърши през отминаващата вече 2023-та;
• алеята, която в един момент може да носи името на Борис Годжнунов;
• мисията да завърнат хората към представата за личността, част от една общност;
• крачката напред към миналото на квартал "Люлин";
• усещането да се отъждествяваш с квартала си и да имаш самочувствие, живеейки в него,

чуйте от Виктор Топалов, Габриел и Светлин Тачеви в звуковия файл.