Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Легенди за местността Трапезата на дявола

За местните хора това е любимо място за наблюдение на залеза
Снимка: Оля Стоянова

Местността, наречена "Трапеза на дявола", е една от природните забележителности край град Айвалък в Турция. Този район е известен с античното име Елоида и тук се намират важни исторически градове – достатъчно е да изброим само Асос, Троя и (Пергамон) Бергама, които функционират и днес като музеи на открито. Пищните останки на античните градове Асос и Пергамон могат само да загатнат за богатата история на този район. 

От Троя и културните ѝ пластове е останало много по-малко, но за сметка на това Музеят на Троя, открит през 2018 г., е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света, а през 2020 г. стана и първият турски музей, избран за европейски музей на годината и удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия (ЕМА).

Разходката до местността, наречена "Трапезата на дявола", край Айвалък, обаче си заслужава не само заради интересната история, която се оказа, че се променя всеки път в устата на всеки разказвач, но и заради гледката, която се открива от това място – към залива Едремит, остров Лесбос, безкрайните диви плажове от архипелага на Айвалъшките острови, който се състои от над двадесет острова.

Каменните къщи на айвалъшките острови все още пазят духа на отминалото време

По думите на туристическият водач Баръш Токташ, в основата на легендата за Трапезата на дявола или Шейтан Софрасъ, както е на турски, вероятно все пак стои истинска история. "Това се случило през 19-и век, когато по тези земи са живели предимно християни, редом с мюсюлманите. Легендата разказва, че в градчето край брега живяла жена на име Пенелопа, която не спазвала много-много християнските норми и затова хората от общността ѝ се ядосали и я прогонили. Тя била отлъчена и от църквата и се наложило да дойде да живее сама тук, на хълма, на това изолирано и отдалечено място. Пенелопа живяла тук години наред и очевидно се справяла добре, защото била добра стопанка. Но през това време долу в града настъпил глад и хората много страдали", разказва Баръш Токташ.

По думите му хората се опитали да открият виновник за сполетялото ги бедствие и така отново се сетили за Пенелопа и решили да се изкачат на хълма и да я накажат. Дори съставили план за убийството ѝ, като вярвали, че чрез нейната смърт наказанието, което сполетяло всички, ще бъде отменено. "Само че Пенелопа знаела добре какво се случва в града и когато хората пристигнали горе на хълма, за да я убият, тя ги посрещнала с хубава трапеза – приготвила много храна, защото нейното стопанство не било засегнато от бедствието. Когато хората видели богатата трапеза, те на мига забравили намерението си да я убият и така Пенелопа успяла да избяга и да се спаси. Но останала легендата за дяволската трапеза на това място", обяснява Баръш.


Гледка от хълма към залива Едремит



Разбира се, това не е единствената легенда за това красиво място. Според друга версия, след като дяволът откраднал дъщерята на султана и се опитал да избяга с нея, бил заловен на хълма. Местните хора показват като доказателство отпечатъка, оставен от стъпката на дявола, върху една от скалите. И туристите, независимо от коя вяра са, хвърлят дребни монети в стъпката му с молбата дяволът да изпълни някое тяхно желание.  
Но истинската причина да дойдем тук – на това място, наречено "Шейтан Софрасъ", е поразителната панорамна гледка – това са стотици километри плажове и маслинови горички. За местните хора това е любимо място за наблюдаване на залеза и го препоръчват на всеки.

Огънят на Анадола

Този разказ за местността Трапезата на дявола, разположена на красивите вулканични хълмове край Айвалък, може да се разкаже и на фона на музиката от спектакъла на Мустафа Ердоган "Огънят на Анадола", който в края на годината гостуваше в София и Варна. "Огънят на Анадола" е проект, който черпи от богата история и култура на Анадола – танцови и музикални традиции, много история и митология. "Огънят на Анадола" е създаден преди 24 години и се смята за една от най-добрите танцови групи въобще, която изнася спектакли в цял свят – от Америка до Китай, и от Европа до Африка. Съставът държи също два рекорда на "Гинес" – за най-бързо танцово представяне с 241 стъпки в минута, и за най-многобройна публика с 400 хил. души на едно място. Но това, което танцьорите и музикантите успяват да направят най-добре, е да уловят духа на Анадола.

Снимки: Оля Стоянова, БТА

По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42
Кин Стоянов

Кин Стоянов: "Следобед за любопитните" да предизвиква слушателския интерес към науката

"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. "Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се..

публикувано на 07.01.25 в 14:50
Д-р Фани Цуракова

Когато си пожелаваме "бъди здрав"

При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два компонента на един и същ феномен – човешкото здраве. В първото издание "За здравето" през настоящата година заедно направихме кратък анализ на стойностните и разочароващи факти в здравеопазването. И не..

публикувано на 07.01.25 в 11:38