Местността, наречена "Трапеза на дявола", е една от природните забележителности край град Айвалък в Турция. Този район е известен с античното име Елоида и тук се намират важни исторически градове – достатъчно е да изброим само Асос, Троя и (Пергамон) Бергама, които функционират и днес като музеи на открито. Пищните останки на античните градове Асос и Пергамон могат само да загатнат за богатата история на този район.
От Троя и културните ѝ пластове е останало много по-малко, но за сметка на това Музеят на Троя, открит през 2018 г., е обявен за един от най-важните съвременни археологически музеи в света, а през 2020 г. стана и първият турски музей, избран за европейски музей на годината и удостоен със специалната награда на Европейската музейна академия (ЕМА).
Разходката до местността, наречена "Трапезата на дявола", край Айвалък, обаче си заслужава не само заради интересната история, която се оказа, че се променя всеки път в устата на всеки разказвач, но и заради гледката, която се открива от това място – към залива Едремит, остров Лесбос, безкрайните диви плажове от архипелага на Айвалъшките острови, който се състои от над двадесет острова.
По думите на туристическият водач Баръш Токташ, в основата на легендата за Трапезата на дявола или Шейтан Софрасъ, както е на турски, вероятно все пак стои истинска история. "Това се случило през 19-и век, когато по тези земи са живели предимно християни, редом с мюсюлманите. Легендата разказва, че в градчето край брега живяла жена на име Пенелопа, която не спазвала много-много християнските норми и затова хората от общността ѝ се ядосали и я прогонили. Тя била отлъчена и от църквата и се наложило да дойде да живее сама тук, на хълма, на това изолирано и отдалечено място. Пенелопа живяла тук години наред и очевидно се справяла добре, защото била добра стопанка. Но през това време долу в града настъпил глад и хората много страдали", разказва Баръш Токташ.
По думите му хората се опитали да открият виновник за сполетялото ги бедствие и така отново се сетили за Пенелопа и решили да се изкачат на хълма и да я накажат. Дори съставили план за убийството ѝ, като вярвали, че чрез нейната смърт наказанието, което сполетяло всички, ще бъде отменено. "Само че Пенелопа знаела добре какво се случва в града и когато хората пристигнали горе на хълма, за да я убият, тя ги посрещнала с хубава трапеза – приготвила много храна, защото нейното стопанство не било засегнато от бедствието. Когато хората видели богатата трапеза, те на мига забравили намерението си да я убият и така Пенелопа успяла да избяга и да се спаси. Но останала легендата за дяволската трапеза на това място", обяснява Баръш.
Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата. Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..
Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..
Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..
"Чрез различните теми и интересни събеседници идеята ми бе предаването "Следобед за любопитните" да предизвика слушателския интерес към науката, споделя в предаването журналистът и директор на програма "Христо Ботев" Кин Стоянов. "Следобедът е едно особено състояние на денонощието, където човек дори да е малко по-поспалив и по-късно да се..
При този поздрав дали визираме телесното или духовното здраве? – попитахме психиатъра д-р Фани Цуракова. Без колебание тя отговори, че това са два компонента на един и същ феномен – човешкото здраве. В първото издание "За здравето" през настоящата година заедно направихме кратък анализ на стойностните и разочароващи факти в здравеопазването. И не..
Неотдавна в Сливен се проведоха два граждански протеста срещу намаляването на територията на природния парк "Сините камъни". Организаторите изразиха..
Бабинден или т.нар. бабуване е традиция, свързана с почитането на възрастните жени, които са помагали при раждания в миналото. Тази обичана практика е..
В рубриката "Епизоди от живота" разказваме истории, които ни напомнят за силата на човешкия дух и самоотвержената обич. Днес ще ви представим разказа на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg