Как читалището оформя живата тъкан между хората и как хората оформят неговия облик – както в миналото, така и днес. В "Нашият ден" гостува д-р Стела Ненова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН, за да разкаже как се заражда потребността ѝ да стане част от живота на читалище "Бачо Киро – 1945".
Интересът на д-р Ненова към читалищната дейност е напълно професионален, тъй като тя има докторантура по "Антропология на народните изкуства и визуални форми". За подтика да изследва културно-просветната и социална функция на читалищната институция гостът в предаването казва: "Обичаме да се впечатляваме от неговата специфичност, от това, че е създадено преди 160 години през Възраждането от потребностите на българските общности във време, в което България не съществува на политическата карта на Европа. С неговия граждански характер се гордеем, с неговата многофункционалност. За мен беше интересно и важно да видя ролята на читалището като пазител на традициите, на фолклора на местно, локално ниво."
В проучването си д-р Ненова поставя акцент не само върху привнесения модел със светската култура, с официалната празничност, с ограмотяването в по-далечни времена, а и върху заварената, традиционна местна култура, която е пазител на ценностите. Тази култура постепенно отмира, спира да бъде такава неизменна част от бита, ежедневието и празничността на хората основно в селата. Именно тази тема обхваща дисертацията на д-р Ненова, като за целта тя събира ценна информация за връзката на читалището с фолклора и традициите, както и за историческия и съвременен облик на множество читалища из страната.
Д-р Ненова споделя, че в процеса на работа постепенно се заражда потребността да бъде част от ежедневието в едно читалище, да се потопи в читалищната действителност, да се срещне отблизо с хората и събитията, които срещат традициите със съвременните потребности на общността.
Първоначално д-р Ненова осъществява контакт със секретаря на читалище "Бачо Киро – 1945" Мариана Тончева и се включва в дейностите като самодеец. След време е включвана в Настоятелството на институцията, а сега вече е и негов председател, участвайки активно в читалищния живот.
"Читалището е като всеки отделен човек. Както хората съчетават различни качества, недостатъци, вървят по своя път в живота, който е различен и уникален, така и всяко читалище си има своя облик. Те много си приличат по начин на управление и граждански характер. Библиотеката, която читалището има задължение да поддържа, дейностите, свързани с школи, проектите. Но всяко читалище има собствен дух и той се определя както от работещите служители в него, така и от потребността, която проявяват или не хората, които са неговата общност", смята д-р Ненова. Разбира се, открояват се и разлики на ниво село-град, като в селата хората са по-отдадени на читалищната дейност, полагат повече грижа, а в градовете конкуренцията е по-голяма и общността е по-трудно уловима.
Д-р Ненова споделя за събитие, проведено от читалище "Бачо Киро – 1945" по идея на Ценка Кучева и Мирослав Братанов. "Читалището – хора и истории", събира спомени, летописи, албуми, архивни предмети и впечатления на хора от общността аз развитието на читалището, което догодина навършва 80 години, и активностите към него.
Не само в миналото, но и днес има динамика. Д-р Ненова разказва за част от дейностите, които предлага читалище "Бачо Киро – 1945" – фолклорен танцов клуб "Лилия" с ръководител етнолога д-р Евгения Грънчарова и певчески клуб "Българска песен" с ръководител Мария Александрова. Целта не е задължителната сценична изява, а по-скоро да се задоволи потребността на хората да общуват през музиката, танца и песента в една общност.
А общността е сърцето на едно читалище.
Целия разговор чуйте в звуковия файл.
С дипломатически прием в Българското посолство в Израел бе отбелязан националният ни празник 3 март – съобщи в кореспонденция за "Артефир" журналистката Весела Райчинова. А Баба Марта зарадва българската общност там с традиционните мартеници, които за втора година се изработват в Артработилница за мартеници, организирана от посолството ни и Община Бат..
Нищо на белия свят не е вечно. Дори любовта е горчива на вкус. Изтанцувай го тоя живот, човече! И бездруго е колкото един блус... Ивайло Диманов Най-новата стихосбирка на Ивайло Диманов "Изтанцувай го тоя живот!" има премиера на 6 март от 18 ч. в клуб "Журналист". Сборникът съдържа петдесетина нови творби на поета, както и диск с..
Шест премиери , от които две световни, включва изданието на фестивала Opera Open на Античния театър в Пловдив. Програмата на престижния форум, който се осъществява за 12 път, беше представена на пресконференция в община Пловдив. Фестивалът се финансира от градската управа и фондация "Пловдив 2019". Тази година фестивалът е под надслов..
Галерия "Астри" има особената чест и привилегия повече от 12 години да представя в София, в самостоятелни изложби, творчеството на художника Ивайло Мирчев: "Упражнения по живопис“ (2012), "Живопис“ (2015), "Конферанс-Кремиковци“ (2017), "Всичко е живопис“ (2020), "Преминаване във времето“ (2022). Много са участията му и в тематични сборни изложби. Той..
Преди дни в столичната галерия Intro се откри изложбата "Нощта разказва" – съвместен проект между Росен Карамфилов, свободният дух с четка в ръка, който казва за себе си, че е седнал във въздуха, и Денис Попов - първият дипломиран незрящ скулптор в България. През 2023-та двамата автори станаха част от проекта на Десислава Бинева и френското..
Тракийския университет има свое учебно стопанство, което се развива и расте в последните години. Това стопанство от своя страна има и малка мандра, която..
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния..
Проф. Георги Дюлгеров е единственият български кинотворец, който се приобщава към имената от световното кино, носители на специалната награда ФИПРЕССИ..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg