В първата от поредица лекции, която представя Радослав Илиев, преподавател в Историческия факултет на Софийски университет, обсъжда темата "Модерното в началото на ХХ век" и неговото влияние върху градската среда. Илиев, изследовател в областта на историята и философията на архитектурата и градоустройството, подчертава важността на разглеждането на модерния град и неговите аспекти по интердисциплинарен начин. В предаването той споделя, че целта на лекциите е в голяма степен последващата дискусия, която анализира визията за съвременния град.
Модерното понятие неотдавна е проникнало в нашето съзнание, а със сигурност е пронизало целия европейски ХХ век. То отразява желанието за прогрес и иновации, които се изразяват във всички сфери на обществото, особено в градската среда. ХХ век се оказва период на опити и откази, когато трансцендентната естетика на предишните епохи е изместена от стремежа към новаторство и функционалност.
Историческият контекст на модерната епоха обогатява разбирането ни за града като сцена на масовия прогрес. Това е време, през което обществото се стреми към по-широки обществени промени, към което архитектурата и градоустройството допринасят чрез създаването на модерни градски пространства.
“ХХ век се опитва да обърне това, като разположи красотата не на високо място, а сред всички, да я масовизира и в този смисъл да я направи добра и полезна, като акцентът е върху полезното, а не върху красивото“, коментира Илиев в интервюто.
Основният аспект на модерното градоустройство е отхвърлянето на традиционната естетика, в която красотата е съпътствана с вечност и елитарност. Вместо това фокусът се пренасочва към функционалността и полезността на градската среда. Този преход предизвиква много дискусии, като често се критикува модерния град за липсата на естетически качества.
"За първи път целта на публичното е добро и общо споделено, а не красиво, вечно и елитно", казва той.
Илиев подчертава, че въпреки тези критики модерният град има своите предимства. Той е насочен към общото благо и доброто на всички граждани, като се стреми да отговори на конкретните нужди на съвременното общество. Така се поставя началото на новата епоха на градското планиране, където етиката и функционалността играят ключова роля във формирането на градската среда.
Чуйте разговора в звуковия файл.
В кюстендилското село Слокощица се намира семейната занаятчийска работилница на Искра и Антон Стоилови. Преди години семейството решава да заживее на село. Съпругът Антон до тогава е работил в дърводелски фирми, бил и крояч на обувки, а Искра – в цехове за производство на кожени изделия. След това решили да не работят за други, а да се опитат..
Тази година на 30 април беше обнародван един нов Регламент 1183 на ЕП и на Съвета, който влезе в сила и с него се измени регламентът относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар . Именно с този нов регламент беше въведена правната рамка на т.нар. "европейски дигитален портфейл за цифрова..
Днешният гост в рубриката „Мигранти с таланти“ е Анна Кузнецова от Москва, Русия, която успешно развива иновативен сладкарски бизнес в София. За първи път Анна посещава България на 5-годишна възраст, след като е диагностицирана с астма. Майка ѝ научава за благоприятния климат в Сандански и решават да прекарват по няколко месеца годишно там. Именно..
Рубриката "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз" на предаването "Законът и Темида" се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз . Можете да я слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа по програма "Христо Ботев". Шестата рубрика ще посветим основно на личните данни в правото на Европейския съюз..
През декември 2015 г. бе основано Сдружението на българите на остров Крит с амбициозната цел да защитава правата на българските граждани на острова и да съхранява родните традиции и култура. Под ръководството на Петър Анастасов, който живее в Гърция повече от две десетилетия, организацията изиграва ключова роля за укрепването на българската общност в..
Нобеловият лауреат за литература Юн Фосе пише първата си пиеса "Някой ще дойде" през 1992 година. В края на 90-те пиесите на норвежкия писател започват да..
Във внушителния том са публикувани 27 разказа, неиздавани досега. Както каза на представянето Росица Чернокожева: "Талантът на Палми Ранчев е, че от..
Бубакар Траоре (р.1942, Кайи) е истинска легенда на музиката в Мали, а оттам – и в световен мащаб. Името му нареждаме до тези на Али Фарка Туре ,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg