Какви са последиците за света и Русия от предизвестения край на изборите в Русия, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Маргарита Шурупова, руска журналистка, която живее в България от началото на войната в Украйна.
Заплахата на Путин за ядрена война
"Мисля, че голямата война е една от основните негови идеи и той сега воюва с някакъв глобален Запад, Европа, САЩ и да, той иска да държи в страх цивилизования свят. Мисля, че го прави и за вътрешната аудитория, защото той иска да покаже на гражданите в Русия, че той е инициативен и страшен, че Русия е държава, която може да заплашва. В същото време плаши и навън – да покаже, че е недоволен от санкциите и подкрепата на европейските държави и САЩ за Украйна. Той казва, че Русия воюва вече не само с Украйна, но и със Запада, защото в Украйна сега има и западно оръжие и западни експерти, които ѝ помагат. Но в неговата картина за света Русия е голяма империя и той ще развива тази идея."
Как Путин успя да затвърди позициите си сред гражданите
"Той успя да ги убеди, че всичко е наред в Русия, използвайки икономически прийом, който се нарича "военно кейнсианство". Това означава, че държавата вкарва държавни пари вътре в страната и инвестира пари от Национален фонд във военната индустрия и така плаща на войниците. Тези много пари вече се използват от хората и се въртят в икономиката. Това дава някаква възможност за развитие на икономиката. Но икономиката не може да разчита само на държавни пари, защото са необходими и други условия, за да се развива.
Сега постепенно в Русия започва увеличаване на данъците. Освен това на войниците на фронта им трябва ново оборудване, а във военните заводи е необходима работна ръка. Но ново оборудване за военните заводи няма, защото санкциите горе-долу действат. Русия сега не може да внася големи системи за производство на съвременно оръжие, липсват и части. Липсва и знание как да произведат съвременно оръжие. Никой в държавата не прави анализи на това.
Работна сила липсва сега в Русия, защото част от хората са мобилизирани, а голяма част напусна страната след началото на войната. Сега наистина нивото на безработица в Русия е ниско, но това не е добре, защото липсват главно хора, които могат да работят във военните предприятия. Има още много неща, които са препятствия пред развиването на руската икономика.
Но през 2022-ра и особено в началото на 2023-та имаше ръст на икономиката, хората имаха пари и си мислеха, че всичко е горе-долу добре – имат пари и бизнесът вътре в държавата си върви. Това изглежда като някаква нормалност, но то не може да продължи вечно. Този ръст на икономиката беше временен и сега в края на 2023-та и началото на 2024-та икономиката постепенно спира да се развива и се очаква все по-голям спад."
Защо гласуваха за Путин
"Мисля, че проучванията за нагласите в Русия имат един голям недостатък, а именно, че в нито едно не се казва колко хора не са искали да отговарят на въпросите защо ще гласуват за Путин. В тези проучвания отговарят само хора, които са негови симпатизанти. Останалите отказват да отговарят. Нито едно проучване на обществото в Русия не е репрезентативно. Всички социологически проучвания в Русия не са истински, защото е трудно да се прави социология в диктатура, където рискът за репресии е толкова висок."
Резултатите от изборите
"Резултатите от тези избори не са истински. Ние не можем да говорим, че подкрепата за Путин е толкова голяма. Защото изборите бяха нелегитимни, незаконни от започването им до края им. Защото преди изборите нямаше никаква политическа конкуренция, тя беше убита в Русия още преди изборите и преносно, и буквално. Несистемната опозиция беше изгонена от страната и няма свободата на словото в Русия. Т.е. преди изборите нямаше никакви демократични институции за провеждане на легитимни избори. След това, самият избор на Путин за пети път – също е нелегитимно, защото промяната в Конституцията през 2020-та, която му дава това право, е нелегитимна. Промяната на Конституцията беше срещу самата Конституция. Нито един "миролюбив" кандидат не беше допуснат до избори, нито Надеждин, нито Екатерина Дунцова. Самият процес на гласуването, особено в окупираните територии, се проведе под дулата на оръжията на руските войници и ние имаме кадри от това как хората гласуват в окупираните територии с насочени срещу тях оръжия.
Освен това, гласуването в три дни и дистанционно дава огромна възможност за фалшификации. Нямаше независими наблюдатели, имаме техни свидетелства, че не са ги допуснали да наблюдават изборния процес. Сега стана известно, че 22 милиона гласа са били добавени към реални гласове."
Политическата ситуация в България
"Под заплахата на Путин за война, мисля, че трябва да сме много отговорни. За мен е ясно, че президентът ви говори в полза на Путин. Зная и за разследванията срещу бившия ви премиер Борисов и неговите връзки с руското правителство. Трябва да сте много внимателни да не се превърнете в Унгария."
Гласуването на руснаците в България
"Не се учудвам, че 60% от тях са гласували за Путин, защото зная, че за съжаление повечето руснаци в България са про-Путин. Но това е срамно, защото те сякаш не разбират, че живеят в Европа, използват европейския начин на живот, нивото на живот в Европа, използват свободата оттук, спокойствието оттук, но подкрепят Путин. Следователно подкрепят войната, живеейки тук. Нормално ли е това? Аз мисля, че не е нормално."
Тази събота, 22 март, отбелязваме Часа на Земята. Тази година той съвпада със Световния ден на водата, затова от WWF - България го посветена на реките, влажните зони и техните обитатели, а символ на кампанията в България са речните видри. По традиция Часът на Земята се отбелязва в последната събота на март, но важни международни празници..
Случаят "Чефо" и журналисти ли са влогърите, медии ли са социалните мрежи – коментира в рубриката на "Мрежата" "Въпреки мрежата" Александър Детев , журналист в "Дойче Веле". Случаят "Чефо" "За да тръгнем от конкретния случай, нека поставим по-оптимистични рамки, че и двете страни са прави. Самият Чефо казва, че е получил финансиране и е..
Негово Превъзходителство г-н Арун Кумар Саху, посланик на Индия в България, беше гост в ефира на "Нашият ден", в рубриката "Разговорът". Това е първото интервю, което новият посланик на Индия в България дава за Българското национално радио. Разговорът се проведе в сградата на Посолството на Индия в България, като записът беше осъществен от колегата..
Как да създадем по-добра правна среда за доброволците в България? Какви са промените в законодателството за насърчаване на доброволчеството? Кои са проблемните полета пред Закона за насърчаване на доброволчеството? Възможно ли е приемането на Закон за доброволчеството? Това обсъдиха на 18 март повече от 80 доброволци и представители на организации,..
Снежана Ташева, преподавател по физика и английски език, писател и преводач, разказа в ефира на предаването "Нашият ден" по програма Христо Ботев за нестандартната идея, която стои зад създаването на конкурса за "тъп разказ". Според нея, целта на конкурса е да предизвика авторите да използват своята креативност и да създадат нещо интересно за..
Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10..
На 53 години ни напусна поетесата и преводачка Мария Липискова. Тя е завършила "Българска филология“ в Шуменския университет "Епископ Константин..
В галерия "Стубел" беше открита изложбата от рисунки и принтове на художничката Мария Ландова "Пещерата на Платон". Тя е автор на мозайки и витражи на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg