Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как се провеждат търговете от страна на НАП и какво се случва с отнетите автомобили?

Какво се случва с транспортните политики и пътната безопасност у нас?

Диана Русинова: Най-големият проблем на пътната безопасност в България е корупцията на всички нива и липсата на воля за преодоляването ѝ

Снимка: Pixabay

Защо отново България, по предварителни данни на ЕК, е на първо място от 27-те държави в ЕС по брой смъртни случаи при катастрофи на милион жители? Управляващите многократно заявиха, че пътната безопасност е сред основните приоритети. Въпреки това хората смятат, че няма достатъчно мерки, не се спазват съществуващите правила и нямаме култура на пътя.

Редакторът на предаването Роси Александрова се срещна със столичани, за да ги попита: Спазват ли се правилата за движение по пътищата според тях?

Чуйте анкетата в звуковия файл: 

Въпреки промените в Закона за движение по пътищата и въведените нови мерки равносметката от статистиката остава негативна, а шофьори и пешеходци не се чувстват в безопасност на пътя. В "Нашият ден" анализ прави Диана Русинова от Европейския център за транспортни политики.

В началото на разговора Русинова алармира за поредната порочна и тревожна практика, която Агенция "Пътна инфраструктура" е на път да утвърди – започната е кампания под натиска на две конкретни фирми за понижаване на критериите за светлоотразителност на пътните маркировки. Русинова припомня, че пътната маркировка е един от основните елементи, с които хората при лоши метеорологични условия се ориентират. Действията, които Агенция "Пътна инфраструктура" би следвало да предприеме, са в посока затягане на контрола, а не избирателно прилагане на мерки и натиск в полза на части интереси, по думите на експерта.

"Инфраструктурата е един от водещите приоритети на ЕС в работния документ от 2019 година, който беше приет за намаляване на жертвите на половина. Неслучайно именно подобряването на инфраструктурата е един от основните елементи, които те отчитат, че биха допринесли за намаляване на жертвите и ранените", заявява Русинова.

Съгласно Закона за пътищата, държавата е длъжна да поддържа пътна инфраструктура, която да е безопасна както за опитните шофьори, така и за младите, не толкова умели водачи. Агенция "Пътна инфраструктура" е задължена да поеме тази грижа – тя е органът, който трябва да провежда националната политика по пътна безопасност и да я координира, казва Русинова.

Борбата с пияните и дрогирани водачи е друг приоритет на европейско ниво, за който обаче няма конкретни насоки в работния план – всяка държава членка трябва сама да избере пътя, по който да се бори. Русинова е на мнение, че е рано да отчетем напредъка от въведената у нас мярка за отнемане на автомобила след управление в нетрезво състояние. Тя смята, че все пак се наблюдава подобрение по отношение на борбата с пияни и дрогирани. Въпросът е дали общественият интерес е защитен в най-голяма степен след процедурата по отнемане и при организирането на търгове за продажба на иззетите превозни средства.

Русинова обръща внимание на някои пропуски при осъществяването на пътен контрол. Тенденциозно се следи само за превишена скорост, докато преминаването на червен светофар често е много по-животозастрашаващо за всички участници в пътнотранспортната ситуация. По думите на експерта пътната помощ също е напълно нерегламентирана и функционира на неясен принцип.

Що се отнася до най-рисковите точки в страната като Стара Загора и Северозапада, Русинова казва: "Най-неприятното нещо е, че при един анализ назад във времето ще видим, че има повторяемост на тези невралгични точки." Тя отдава това на липсата на анализ и действие от страна на държавата.

Русинова е убедена, че най-големият проблем на пътната безопасност в България е корупцията на всички нива и липсата на воля за нейното преодоляване

Целия разговор чуйте в звуковия файл:

Темата продължава с преглед на това как се провеждат търговете от страна на НАП и какво се случва с отнетите автомобили. В "Нашият ден" говори Станислав Христов – ръководител на дирекция "Държавни вземания" в НАП.

"Ролята на НАП е в края на цялата процедура. Тя започва с изземането на автомобилите от органите на МВР на пътя, предаването им на съд и след произнасянето на съда с окончателен акт, който се изпраща за изпълнение на НАП. Преди да започнат действията на НАП по реализация, се прави една преценка дали автомобилът изобщо да бъде изнасян на тръжна процедура, или да бъде използван за други цели", разказва Христов. Той пояснява, че на интернет страницата на Министерство на финансите е публикувана заповед на министъра 22 февруари, която подробно описва как държавните органи, бюджетни организации, общини могат да се възползват от тази наличност на държавни автомобили. След влизането в сила на държавното решение отнетите автомобили стават държавна собственост и се управляват като държавно имущество, допълва Христов. Автомобилите, произведени след 2010 година, които са в добро физическо състояние, по силата на министерската заповед се насочват към различни държавни институции. По-старите коли се предават на НАП, за да бъде организирана тяхната продажба на търг.

Христов разяснява стъпките, които НАП предприема при организирането на тези търгове. Първо, автомобилите биват документално обезпечени, като се събират талони, ключове, информация за тяхното състояние и местонахождение. НАП извършва проверка и в Шенгенска информационна система, в случай че автомобилът е обявен за издирване. Проверява се и за наличие на запори или други наложени ограничения върху превозното средство. След това се пристъпва към оценяване на автомобила, което се осъществява от регистриран, независим оценител. Оценката, по думите на Христов, служи за първоначална тръжна цена, с която се обявява търг.

"Можем да продаваме включително такива автомобили, които не биха могли да бъдат управлявани поради тяхното техническо състояние. Тогава интересът към тях е от лицата, които имат лиценз за обработка на скрап. Не съществува понятието непродаваем автомобил", заявява гостът.

Според данъчно-осигурителния процесуален кодекс търговете за продажба на автомобилите се водят тайни наддавания. Христов пояснява, че това не ги прави непрозрачни, а означава, че предложенията се подават в запечатани пликове дистанционно. Печели най-високата предложена цена. Директорът на Дирекция "Държавни вземания" запознава слушателите и с механизмите за организиране на следващи търгове, в случай че първият е неуспешен поради липса на интерес.

На страницата на НАП има подробна информация за регламента на търговете. Има качествени снимки, има преценка на оценителя, която обаче не е равнозначна на техническа проверка, обръща внимание Христов. По думите на госта по време на целия процес общественият интерес е защитен.

Автомобилни търгове НАП провежда в София, Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново, които са центрове, обслужващи страната. Има и допълнителни изнесени работни места във Видин и в Русе, допълва Христов.

Повече информация по темата чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Улична инфраструктура в наследствен имот

В рубриката на предаването "Законът и Темида" "Съвети на адвоката" адв. Христиан Митев отговаря на слушателски въпроси в предаването "Законът и Темида". Калин Тихолов: "Притежавам наследствен имот, който е бил одържавен по време на комунизма. В средата на 50-те години на виналия век през парцела е прокаран уличен водопровод. Имотът ни е възстановен..

публикувано на 10.01.25 в 14:45
д-р Орлин Колев и Анелия Торошанова

Какви са конституционните ребуси в началото на новата година?

Какви са конституционните ребуси в началото на новата година? Това е темата на юридическото предаване на програма "Христо Ботев" "Законът и Темида". Какво целят внесените проекти за изменение на Закона за съдебната власт? Наистина ли предполагат реални реформи в съдебната власт?  Д-р Орлин Колев – експерт по конституционно право, преподавател в..

публикувано на 10.01.25 в 12:40

Доброволци на възраст 17-25 години стават вдъхновители за деца в центрове за настаняване

Столичната община започва нова инициатива, наречена "По-голям брат/сестра", която има за цел да осигури подкрепа, приятелство и вдъхновение за децата, живеещи в центрове за настаняване от семеен тип. Програмата е подготвена по инициатива на заместник-кмета по социални дейности Надежда Бачева, която сподели повече за нея в ефира на "Нашият ден". Какво е..

обновено на 10.01.25 в 12:35

България и глобалните тенденции: Какво да очакваме за свободата на словото през 2025 г.?

През 2024 г. състоянието на българската журналистика продължи да бъде тревожно. Това стана ясно от годишното проучване на Асоциацията на Европейските журналисти в България (АЕЖ), според което близо 80% от журналистите оценяват медийната среда като "лоша", "много лоша" или "средна". Едва около 20% споделят, че ситуацията е "добра", а под 4% я..

обновено на 09.01.25 в 12:18
Христо Хинков

Какво научихме от Covid-19 и готови ли сме за бъдеща здравна криза?

През настоящата година българското здравеопазване се изправя пред редица важни предизвикателства и приоритети. Проф. Христо Хинков, бивш министър на здравеопазването, направи обобщение на ключовите моменти в ефира на Lege Atris , акцентирайки върху отчетените и пропуснатите теми в здравната политика за периода април–декември 2024 г. Един..

обновено на 09.01.25 в 10:28