Познатият "коридорен" тип училищни сгради отдавна е отеснял за съвременното училище. Променящите се изисквания към образованието предполагат и архитектура, която да позволява различни форми и начини на взаимодействие между различни по численост групи от учители и ученици. Дори когато пряко ангажираните с образованието не могат да си представят нещо много по-различно от съществуващия образователен модел, една различна и съвременна учебна среда може да ги подтикне към търсене на нови и адекватни на съвременните потребности методи и организация на учебния процес.
В това е убеден екипът на архитектурно студио "Лусио", специализирано в проектирането на образователни пространства. В рубриката "Всичко за образованието" арх. Мария Стайнова и арх. Виолетка Славова, съоснователки на студиото, изтъкват много пряката зависимост на образователните процеси от учебната среда.
Планирането на училищна сграда или пространство изисква първо подходящо задание от взискателен възложител, достатъчно време за проучване на необходимостите и желанията на ползвателите и качествено изпълнение.
За съжаление в момента участието на архитектите в процеса е силно ограничено, тъй като при самите обществени поръчки е предвидено училищни сгради да се възлагат на "инженеринги" - строителни фирми с проектантски звена. Те са заинтересовани от бързо и по-евтино строителство, което не винаги дава добрите и дългосрочни решения.
Бързите и евтини решения за съжаление по-скоро повтарят модела, а новите материали и ефектната визия не променят особено качеството на средата, в която пребивават децата ни.
В последните години финансирането не е малко, но се предвиждат необосновано много средства за оборудване с техника за сметка на строителството и оформянето на функционална и съвременна учебна среда, смятат архитектите.
Чуйте цялото интервю в звуковия файл.
Терминът "бивши хора" се употребява от някогашните служби на тоталитарна България за обозначаване на онези, които след преврата на 9.IX.1944 г. са превърнати в парии – преследвани, затваряни, заточавани. В своята книга "Бившите хора" на концлагерна България" историкът Мартин Иванов разглежда в дълбочина както мероприятията на народната власт,..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp, cпocoбeн нa ĸвaнтoвa тeлeпopтaция, написа преди дни "Индипeндънт". Какво е значението му за развитието на квантовата технология, разяснява докторантът по квантова механика Иво Михов. "Един квантов..
Мария Аргирова. Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд. Освен..
Третият епизод от поредицата акцентира на различните категории, през които антропологията разглежда света. На вярванията на дадени култури, сформирани и обуславяни от тяхното битие. Както религиозни, така и онези, свързани с някои митологизирани образи, всяващи страх и служещи като възпитателна мярка до ден днешен. Анатомия на страха: Епизод 1 –..
XVIII националната археологическа изложба "Българска археология 2024" се откри в чест на професионалния празник на археолога в Националния археологически институт с музей на Българската академия на науките. Представени са над 500 експоната от 32 обекта, различни като вид и хронология – от праисторията до Късното средновековие. Находките..
"Магията на Изтока" е изложбата живопис на Силвана Пападами, която вече може да бъде разгледана в галерия "Еритаж". Темата ѝ е свързана с мистиката на..
Знaчим пpoбив в ĸвaнтoвитe изчиcлeния бeшe пocтигнaт, cлeд ĸaтo изcлeдoвaтeли oт Oĸcфopдcĸия yнивepcитeт cъздaдoxa мaщaбиpyeм ĸвaнтoв cyпepĸoмпютъp,..
На 25 февруари се открива изложбата "Васка Емануилова и Париж" - първата изложба от музейната програма на галерия "Васка Емануилова", която отбелязва 120..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg