"Обичам туризма, но не обичам туристите" – такива изказвания могат да се видят в специализирани чатове и групи по темата "туризъм". Всъщност само преди два века хората са се придвижвали в пространството масово единствено при война, природен катаклизъм или за търговия.
Кога и защо става толкова привлекателно да се пътешества? Защо понякога обсесията е такава, че хората вземат кредити, които не могат да върнат, само за да пускат снимки в социалните медии от екзотични места?
Говорим със специалисти – проф. Лина Анастасова от Бургаския свободен университет, за т.нар. "социология на туризма", с доцент Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози на информационната среда в туризма, с Пламен Димитров – за т.нар. "винен туризъм", "фестивален туризъм" и др., със социоложката Мира Радева и с журналистката Теодора Станкова – организатор на фестивал за литература и турист със завиден стаж.
Румен Драганов разказва за началото на явлението в исторически план, както и за бума на масовия туризъм в България, особено след Втората световна война. Припомня ни известните хотели в миналото в София и България, и обръща внимание, че днес легловата база в страната ни е около 2,5 милиона легла, което е хубаво, но крие и рискове, особено с оглед намирането на работна ръка.
Професор Лина Анастасова споделя неща от летните практики особено край морето, а Мира Радева обяснява т.нар. "поклоннически туризъм" и говори за нуждата от пътувания в екзистенциален и личен план. Пламен Димитров и Теодора Станкова обясняват някои сегменти в типологията на туризма, като "винения", "културния", "фестивалния" и др. туризми, подчертавайки, че обособяването е по-скоро фиктивно, защото в основата си се касае за дълбоко свързани явления.
Събеседниците обръщат внимание и на опасностите от обсесия, характерни за всяко масово човешко увлечение, и призовават за разум и планиране на пътешествията.
Снимка – личен архив
Повече за културата да живеем заедно в едно общество, за таланта да подредим реалността си, така че ничие достойнство, права и безопасност да не бъдат накърнени. До какво водят безразличието, безсърдечността и невежеството? След случая със свалянето от самолета на семейство заради батерията на инвалидна количка и сигналите за недостъпност в градския..
Вчера в Народното събрание бе внесена петиция с над 100 хиляди подписа за забрана на клетките за телета в България . Акцията предизвика силен обществен отзвук и привлече вниманието не само на граждани, но и на артисти, ветеринарни лекари и фермери, които се включиха в инициативата. "Невидими животни" внесе в парламента подписка за забрана..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво се е случило с "Ранобудните студенти" и как виждат развитието на България и региона днес. 2013 г. – Управление в изолация Ивайло Динев, който днес е изследовател в Центъра за..
Днес, в рамките на Световния ден на фотографията, Музеят на фотографията в Казанлък ще представи пътуващата фотоизложба "Избрано" от 12-ия Международен фотосалон Пловдив 2025. Тя ще продължи до 13 септември, а в селекцията ще бъдат показани творби на автори от 29 държави, сред които и български фотографи. Чуйте какво каза Антон Савов,..
Гости в рубриката "Моето семейство" са Цветелина и Пламен Радеви , за които изкуството е живот, вярата е неизменна част от техния смисъл, а любовта, пламнала в далечна Корея преди 20 години, и до днес се гради на споделеност и доверие. Пламен Радев е създател на ЖАР Театър – мим-формация, която развива у нас изкуството на пантомимата,..
Днес един от най-разпознаваемите гласове в историята на рока – Иън Гилън – навършва 80 години. Певецът на Deep Purple остава символ на енергия и вокален..
В рубриката "Разговорът" в ефира на БНР двама от лидерите на студентската окупация от 2013 г. – Ивайло Динев и Лазар Петков – споделиха какво..
Художествена критика в България се развива още от края на XIX и началото на XX век. Тя е свързана с дейността на първите професионални художници и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg