"Какво е да не разбираш езика на училището?" – под този надслов основното училище "Христо Ботев" в свиленградското село Левка организира кръгла маса с участието на представители на Регионалното управление на образованието, Хасково и на катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Въпросът може да се тълкува по различен начин – със сигурност претенциозният псевдонаучен стил, на който все още често се преподава в училищата ни и на който са написани учебниците, е трудно разбираем и отблъскващ за децата. За голяма част от българските ученици обаче той е буквален – те не разбират езика на училището, защото не говорят или слабо говорят езика на страната ни – българския.
Такъв е и случаят на ОУ "Христо Ботев" в село Левка. То има 150-годишна история и трудно настояще. Учениците са от 10 населени места, предимно от ромски и турски произход и социално уязвими семейства, за много от които образованието не е приоритет. Учителите полагат изключителни усилия да осигурят присъствието на децата в училище, организирано е целодневно обучение, подобрена е материалната среда. Има две подготвителни групи за деца от 4-годишна възраст, с учениците се работи допълнително, а в часовете се налага да се преподава на няколко "скорости" според степента на владеене на български език, разказва директорката на училището Петя Благоева.
Въпреки отдадеността, с която учителите се справят със сложната ситуация, те чувстват необходимост от специална подготовка и помагала за работа с ученици с различен майчин език. На тази потребност се отзовават преподавателите от катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.Те подготвят и предстои да предложат форма за обучение на учители, работят и по създаването на ресурси. От поредната среща с учители те за пореден път си дават сметка, че е нужна подкрепа чрез държавната политика за езиково подпомагане и вземането на социални мерки за задължителност на обучението, казва д-р Катрин Костова, гл.ас. в катедрата.
Неведнъж в предаването "За думите" сме обръщали внимание на огромния проблем с изучаването на български език от деца с различен майчин език и на необходимостта за него да се говори откровено, без тънки политически и лични сметки и да се работи последователно и отговорно на най-високо държавно равнище, защото той засяга всички нас, които искаме да имаме добро бъдеще в България. За момента за съжаление учителите и училищните екипи са оставени да се справят, както могат с минимална подкрепа и без ясна програма за действие.
Чуйте разговора с Петя Благоева, директорка на ОУ "Христо Ботев", с. Левка и д-р Катрин Костова, гл. ас. в катедра "Български език като чужд" на Софийския университет.
Мечтая да пътувам толкова често, че служителите на летището да ме питат "Накъде този път". И с Александър Александров-Алекс е така. Той е певец, радио и телевизионен водещ и неуморим пътешественик. Музикалната му кариера започва благодарение на композитора Развигор Попов, който е автор на повечето му песни. Алекс има пет издадени албума,..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва информацията, която идва от околния свят чрез нашите сетива. Тя се обработва от мозъка и дотук е сходството с компютъра. Може да се спори за обема и бързината на обработването на тази информация, но..
Като почитател на бавното живеене пътуващият писател Бойка Велинова предпочита да странства по света без да е обвързана с туристическа агенция и да е част от група. Тя и съпругът ѝ Стоян са обиколили 123 държави на шест континента предимно със самостоятелно организирани пътешествия. По телефона от Испания, където живее в последните години, Бойка..
Въпроса обсъждаме в рубриката "Всичко за образованието" с Донка Дойчева-Попова, инициаторка на петиция "За ефективно чуждоезиково обучение в училище". Не е тайна, че обучението по чужд език, най-вече английски, не отговаря на възможностите на децата и очакванията на семействата. За впечатляващия брой учебни часове (най-малкото 574 от втори до..
Колкото и древни да са корените на вълшебната приказка, тя достига до нас предимно в писмения, "олитературения" си вид, т.е. чрез перото на известни и неизвестни, талантливи и не дотам даровити разказвачи. Дори когато говорим за "класическите" фолклорни приказки, те пак не са съвсем онези, които са си предавали хората от предписмените общества...
"Да летиш с плавници" на режисьорката Мария Аверина неотдавна беше избран за най-добър български документален филма на фестивала Master of Art в София...
На кого от политическите играчи за какво може да се вярва в преговорите между Русия и Украйна с посредничеството на САЩ – коментира в "Мрежата"..
"Мозъчната дейност обработва информацията, ако това е сходство с компютърната дейност – да, има такова. Мозъкът – това е неговата функция да обработва..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
