Професионални задачи на архитектите и инженерите за създаване на качествена среда бе темата на провелата се международна конференция у нас, организирана от Алианса за висока строителна култура. Жизнената среда на човека оказва мощно влияние при формиране, развитие и съществуване както на отделния индивид, така и на обществото. Качеството ѝ оказва пряко въздействие върху физическото и психическо здраве на хората, чувството за благополучие и достоен живот. Дава отражение върху мотивацията, работоспособността и пряко върху икономиката на всяка държава.
Качествената жизнена среда трябва да се прави по качествен начин и с качествени хора, и с повече пари, разбира се, заяви в предаването "Следобед за любопитните" архитект инж. Стоян Тодоров – председател на Управителния съвет на Алианса. На тази конференция във фокуса на вниманието ни бяха професионалните задачи на архитектите и инженерите, хората, от които зависи качеството на жизнената среда, която се материализира чрез строителството. У нас, според него, нещата са доста изкривени, тъй като ролята на архитектите е доста принизена, като цялата система е така.
Ролята на архитекта е да е диригент на цялостния процес на изграждане на качествено построената сграда, не само проектирането, уточнява архитект Тодоров. Това обаче само у нас е така, в другите държави процесът е различен.
Огромен е ангажиментът на българските архитекти, те са отворени към промените, запознах се с много колеги от България, те са добре квалифицирани, но трябва да им се дадат по-добри условия за работа, разказва в ефира на "Следобед за любопитните" арх. Георг Винтген, член на УС на Камарата на архитектите в Северен Рейн-Вестфалия.
Целия разговор на Ани Костова с арх. Стоян Тодоров и арх. Георг Винтген в предаването "Следобед за любопитните" можете да чуете в звуковия файл.
На 29 октомври 1938 г. в България тържествено е отбелязано едно значимо събитие – 100-годишнината на Болградския храм-паметник "Преображение Господне". Храмът, осветен точно век по-рано и построен със средства на българските заселници в Болград, остава и до днес символ и убежище на хиляди българи зад граница. Общност, наброяваща близо четвърт..
На 6 и 7 ноември 2025 г. Биологическият факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" отново ще се превърне в център на световната научна мисъл. След едногодишна пауза се завръща международната конференция по природни науки и биотехнологии "Климентови дни" , която традиционно събира учени от България и чужбина за обмен на знания и идеи в..
На 29 октомври за 27-и път културно-просветното дружество за връзки с бесарабските и таврийските българи "Родолюбец" организира тържественото отбелязване на Деня на бесарабските българи. За тези повече от две десетилетия благодарение на обществената разгласа, а и заради зачестилите контакти с наши сънародници от старите български диаспори в днешна..
Преди време Владина Цекова гостува в "Покана за пътуване" с разказ за приключенията си при трите поклонически пътувания по Пътя на Камино. Тя е вървяла пеша 860 км по така наречения Испански маршрут. Когато спрях диктофона, започна да споделя за такива преживелици и срещи с ангели по пътя си, че побързах да го включа. Това гостуване в предаването е..
Някои техники за наблюдение в биологията изискват фиксиране или оцветяване, които променят структурата на клетките. Понякога, за да наблюдаваме живи организми, се налага те да бъдат убити или модифицирани. Тази аналогия добре илюстрира напрежението между наблюдението и участието, за което говори д-р Неда Денева – социален антрополог, гост в..
В "Нашият ден" гостува издателят и преводач Або , за да представи новата книга с мемоари на Антъни Хопкинс "Справихме се, хлапе" , която..
Общественият ни вековен сън, същината на будителството и новите служители по почтеността коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Антоанета..
Как прокурори биват отстранявани, когато работят по конкретни журналистически разследвания, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Николай..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg