По традиция в началото на юни Филологическият факултет на ВТУ организира Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Тази година събитието се проведе за десети път, като част от програмата беше посветена на 30-ата годишнина на Катедрата по славистика.
Основите на звеното са поставени още през 70-те години на ХХ век с лекторати по различни славянски езици, които през 1995 г. прерастват в катедра, споделя доц. Даниела Константинова, ръководителка на катедрата. "Славистичната изследователска и образователна дейност на Великотърновския университет започва всъщност още от неговото основаване. Да не забравяме все пак, че ВТУ е наследник на средновековната Търновска книжовна школа, така че славистиката е една от водещите ни специализации", уточнява тя.
Днес в катедрата се изучават специалностите Славянски езици и култури, Приложна лингвистика с два езика, Приложна лингвистика с два езика и международни отношения, Международен туризъм, Бизнес комуникации, Информационни технологии, също магистърска и докторска програма, в която се подготвят трима докторанти. Преподаватели от катедрата са лектори по български език, литература и култура в чужбина, те са и хората, които водят заниманията в известния Международен семинар по български език и култура, който се провежда всяко лято във ВТУ.
На младите с първите им стъпки в науката беше отделен тематичният блок за студенти и докторанти "Езици, литератури и култури" в рамките на тазгодишната Международна научна конференция "Езици, култури, комуникации". Радостен факт е, че тази година в конференцията се включиха над 110 докладчици от 12 държави, споделя доц. Константинова.
"Трудно може да говорим за колко години живот е програмиран човекът. Много от проучванията в световен мащаб говорят за това, че генетично на човек е заложено да живее до 100-140 години. това, което аз мога да кажа е, че еволюционно от както съществува човекът в началото той е бил вегетарианец и през годините е търсел възможност да съществува...
Популярно е мнението, че математическото и хуманитарното мислене са, ако не противоположни, то поне коренно различни. Още от ученическите години, а и не без участие на изпитите, на които се явяваме и през които и днес преминават децата, ние се самоопределяме като хора, на които им върви в математиката и точните науки или като такива, които са скарани..
Алтернативни ли са алтернативните методи на земеделие или са вече единствената устойчива възможност за човечеството да отглежда храната си, и какви, не на последно място, са причините за възникването им? Природно земеделие – епизод 1: Биодинамично земеделие Радиоенциклопедията "Природно земеделие" запознава аудиторията с историята,..
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от ловно-рибарските сдружения в Етрополе и Бойковец. Надали някой ще се учуди, че за събитието първи, още в петък, пристигнаха водещите на "И рибар съм, и ловец съм" Росен Мирчев и Асен Масларски. Те..
Пробив за българската палеонтология. Учени откриха фосили на мозазавър. Разкопките са от района на Стара планина. На този фон, само че край Трън –по време на Седмата палеонтологична експедиция, са намерени останки и от растително яден динозавър. Какво означава всичко това за начина, по който е изглеждал светът преди 80 милиона години? Разказва доц...
В събота за втори път на връх Соколовец над село Бойковец в Етрополския Балкан се проведе национален народен събор на хайдушката песен, организиран от..
Международният фестивал "Българска душа на святата земя", провеждащ се в Израел, се превърна от културно събитие в драматично изпитание за група..
Съзнателно или не, накъдето и да погледнем, ние търсим смисъл. Смисъла в живота и в това, че точно ние сме част от него. В немалко от случаите го търсим в..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
