Достъп до изкуство за възрастни хора – нормално ли е да говорим за това?

В рубриката "Темите на деня" обсъждаме инициативата "Аз съм тук – проект за достъп до изкуство на възрастни хора". В разговора се включват организаторката на проекта Надежда Дичева и участничките Валентина Селничка и Зоя Брънчева.

Според Надежда Дичева е факт е, че обществото ни е много фокусирано върху инициативи за млади хора и деца. "Вярвам, че изкуството е един от универсалните способи да променяш нагласи и да обединяваш хора, които видимо нямат нищо общо. За мен като артист това е най-логичният път, ако искам да съм полезен. Има хора на 60, 70 и 80 години – това е възхитително. Виждаш всички магически свойства на изкуството, изписани през лицата и тревогата на хората", казва тя.

Според нея не е нормално да си говорим за достъп до изкуство в тази възраст. "Никой от нас не си представя, че това ще бъде привилегия, но е факт, че няма курсове, насочени към тази възраст. Истина е и това, че оставаш с доста по-ограничени материални възможности в тази възраст. Тази програма е пълна с хора, които не се отказват и така достигнаха до нас. Едно от посланията на проекта е, че всички сме съучастници в този процес."

"Отидох на танците, никога не съм танцувала. В началото бях малко стъписана, защото това е нещо ново за мен. Още при първия танц усетих как постепенно, с навлизане в стъпките, започнах да се отпускам. Грижите започнаха да избледняват и в края на танца се чувствах друг човек. Раздвижих се и погледът ми стана различен. Излизайки видях, че съм изправена и ходя по-бързо. Хората на нашата възраст имат нужда точно от това движение – социален контакт, изчистване на всички грижи от главата. Музиката и танцът са вълшебни! Здрав дух в здраво тяло и това е точно така", казва  Валентина Селничка, една от участничките в инициативата.

Зоя Брънчева е друг участник в танцовия формат. Нейният живот е свържан със спорт, но споделя, че движението и по-различни от битовите занимания са започнали много да липсват след пенсионирането.

"Моят живот е свързан със спорта и не ми е липсвало движение. След пенсионирането ми обаче имах само битови задължения, бях свободна, но по един ленив начин. Надежда дойде в пенсионерския клуб и ни каза, че има програма. Записах се и беше прекрасно. Изненадах се, че престана да ме боли кръстът."

Инициативата "Аз съм тук" продължава да доказва, че възрастта не е пречка за активен и пълноценен живот чрез изкуството. Тя предоставя възможности за социален контакт, физическа активност и психологическа подкрепа на възрастните хора, които се включват в проекта.

Чуйте разговора в звуковия файл.