Универсалните ценности на ЕС и правото на неприкосновеност на личния живот в електронните комуникации

Юридическото предаване "Законът и Темида" даде начало на своята нова рубрика "Съдебната практика на Съда на Европейския съюз", която се излъчва със съдействието на Съда на Европейския съюз. Рубриката на програма "Христо Ботев" можете да слушате веднъж месечно, всеки последен петък на месеца от 10.00 часа.

В първото издание на рубриката Марияна Кънчева, съдия в Съда на Европейския съюз, представи Съда на ЕС – гарант за спазването на правото на Съюза.

В това издание съдия Марияна Кънчева коментира:

"Две важни събития бяха чествани в Съда на ЕС и на територията на ЕС.

Първото знаменателно събитие е провеждането на специално организираната на 3 май конференция в Палатата на Съда на ЕС, посветена на честването на 20-ата годишнина от присъединяването на 10 нови държави към ЕС. На 1 май 2004 г. към ЕС се присъединиха: Чешката република, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Малта, Полша, Словения и Словакия. Във впечатляващата конференция, отбелязваща тази важна дата, взеха участие водещи фигури от правния, политическия и дипломатическия свят. Това e най-мащабното разширяване, което някога ЕС е преживявал, както от гледна точка на броя държави, така и на населението и което откри нови перспективи за развитие и интеграция. Това присъединяване доведе до включването в общото правно пространство на Съюза на голямо разнообразие от национални истории, култури и правни традиции, предизвиквайки един нов конституционен момент за Европа – промяна на парадигмата – обединявайки Източна и Западна Европа в общ конституционен проект.

Първата работна сесия бе посветена на историята на най-голямото разширяване на ЕС, довело до най-значителните процеси на реформа. Втората работна сесия бе посветена именно на общите европейски ценности и приносът на разширяването от 2004 г. за развитието на Съюза като "Съюз на ценности“, които определят "самата идентичност на Съюза като общ правен ред". В тази връзка, бяха разгледани следните въпроси: Какво е правното естество на тези ценности? Каква е връзката между тези ценности и структурните принципи на правото на Съюза, които регулират отношенията между европейския правен ред и националния правен ред на държавите членки, като например: принципите на предимството/примата и директния ефект, на взаимно доверие, на ефективност и лоялно сътрудничество? Каква е ролята на съдилищата на ЕС и на националните съдилища при прилагането на тези ценности? Третата работна сесия бе посветена на икономическото регулиране на Съюза, като в три основни подтеми беше проучено как през въпросните 20 години правото на Съюза е осигурило, под контрола на юрисдикциите на Съюза, съгласуваността и сближаването на националните икономики и по-специално тези на новите държави членки.

Второто значимо събитие беше честването на 30 години от създаването на Службата на ЕС за интелектуална собственост (EUIPO), която при учредяването си на 15 март 1994 г. се нарича Служба за хармонизация на вътрешния пазар (OHIM – до 26 март 2016 г.). Тя се намира в гр. Аликанте, Испания, и представлява отделно обособена агенция на ЕС, която е натоварена с администрирането на правата върху търговските марки, промишлените дизайни и моделите, приложими на територията на целия Съюз. От 2012 г. насам Службата отговаря и за Европейската обсерватория за нарушенията на правата на интелектуална собственост. Както знаем, тези права са от съществено значение за икономическата дейност и растежа.

На 29 и 30 април в седалището на Службата в Аликанте беше организирана тържествена конференция за отбелязването на тази забележителна годишнина, озаглавена "30 години защита на иновациите – казуси относно интелектуалната собственост".

В структурата на Службата влизат и апелативните състави. Те се произнасят по обжалване на решения, взети на първа инстанция от отделенията по жалбите. Решенията на апелативните състави подлежат на обжалване пред Общия съд на ЕС. Исковете в областта на интелектуалната собственост са от изключителна компетентност на Общия съд на ЕС, който разглежда жалбите срещу актовете на Службата в областта на марката и в областта на дизайните и моделите на Съюза. Делата в тази област представляват годишно повече от една трета от всички разглеждани дела в тази юрисдикция.

Ето едно интересно решение именно, относно индустриалната собственост, произнесено от Общия съд на ЕС през последния месец на тази година. Това е и

Първото дело – Т-255/23 г., с което Общият съд на ЕС потвърди обжалваното решение на Службата, че името на покойния колумбийски наркобос Pablo Escobar не може да бъде регистрирано като търговска марка в ЕС, тъй като би било асоциирано с трафик на наркотици и наркотероризъм, както и с престъпленията и страданията, произтичащи от това.

Ето казусът: На 30 септември 2021 г. фирмата Escobar Inc, със седалище в Пуерто Рико (САЩ), подава до Службата заявление за регистрация на името Pablo Escobar като търговска марка на ЕС за широк спектър от стоки и услуги. Пабло Ескобар, колумбийски гражданин, е роден на 1 декември 1949 г. и умира на 2 декември 1993 г. Наркобарон и наркотерорист, основал и ръководил една от най-мощните престъпни организации в света - картела Меделин (Колумбия), на който е едноличен лидер. Заявителят на марката, фирмата Escobar Inc, е основана от брата на Пабло Ескобар – Роберто Ескобар, който прекарва 12 години в затвора заради ролята си в престъпната организация на брат си. Службата отказва регистрацията с мотива, че заявената марка противоречи на обществения ред, морала и добрите нрави, споделяни от преобладаващата част от испанските потребители, които са най-запознати с Пабло Ескобар поради връзките между Испания и Колумбия.

Фирмата Escobar Inc оспорва този отказ пред Общия съд на ЕС. Съдебната инстанция потвърждава обжалвания отказ за регистрация на марката Pablo Escobar. Тя приема, че Службата правилно е основала преценката си върху възприятието на заявената търговска марка като неприемлива в съвременните демократични общества, тъй като е в пълно противоречие с признатите етични и морални принципи не само в Испания, но и във всички държави членки на Съюза. Заявената марка противоречи на универсалните ценности, на които се основава Съюзът, а именно: човешкото достойнство, свободата, равенството и солидарността, както и принципите на демокрация и на правовата държава, прогласени в Хартата, на правото на живот и на физическа неприкосновеност. Освен това за многобройните потребители на разглежданите стоки и услуги заявената марка би могла да се възприеме като силно обидна или шокираща, като възхвала на страданията, причинени на хиляди лица, убити или ранени от картела Medellín, чийто предполагаем ръководител е Pablo Escobar. Съдът добавя в отговор на жалбоподателя, че основното право на Пабло Ескобар да бъде считан за невинен не е било нарушено, тъй като, дори и никога да не е бил осъждан за престъпление, той се възприема публично в Испания като символ на организираната престъпност и отговорен за множество престъпления.

Второто дело е по преюдициално запитване, отправено до Съда на ЕС от върховната административна юрисдикция във Франция – френския Държавен съвет. Решението на Съда по дело C-470/21 е постановено на 30 април 2024 г. и има за предмет обработката на лични данни и защитата на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации. За важността на отправеното запитване недвусмислено говори това, че делото е разгледано и решено в пленум. Съдът заседава в пленум, който включва всички съдии, само в изрично изброени хипотези в Статута на Съда на ЕС и когато делото е от изключителна важност. Освен това, встъпили страни по делото са 12 държави членки, както и Европейската комисия, Европейския надзорен орган по защита на данните и Агенцията на ЕС за киберсигурност.

През последните години Съдът многократно се е произнасял по запазването и достъпа до лични данни в областта на електронните съобщения и поради това е установил богата съдебна практика в тази област. Сезиран с преюдициалното запитване от Държавния съвет на Франция, пленумът на Съда се наложи да доразвие тази съдебна практика, като внесе уточнения, от една страна, относно условията, при които общото съхраняване на IP адреси от доставчици на електронни съобщителни услуги може да не се разглежда като водещо до сериозна намеса в правата на зачитане на личния живот, на защитата на личните данни и на свободата на изразяване на мнение,гарантирани от Хартата, както и от друга страна, относно възможността за достъп от публичен орган до някои запазени при спазване на тези условия лични данни в рамките на борбата с нарушенията на правата на интелектуална собственост, извършени онлайн.

Ето казусът: Четири сдружения са подали до министър-председателя на Франция искане за отмяна на правителствения Декрет относно автоматизираната обработка на лични данни. Тъй като това искане не е уважено, тези сдружения сезират Държавния съвет с жалба за отмяна на мълчаливия отказ. Според тях този декрет е незаконосъобразен, защото нарушава правото на Съюза.

Съгласно френското законодателство, Върховният орган за разпространение на произведения и защита на правата в интернет, за да може да идентифицира лицата, отговорни за нарушения на авторското право и сродните му права, извършвани онлайн, има право на достъп до определени данни, които доставчиците на електронни съобщителни услуги са длъжни да съхраняват. Тези данни се отнасят до самоличността на субекта на данни, който съответства на неговия IP адрес, предварително събран от правоимащите организации.

В този контекст Държавният съвет отправя преюдициалното запитване до Съда за тълкуване на Директива 2002/58 на ЕП и Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации. В решението си пленумът постанови, че национален публичен орган, натоварен със защитата на авторското право и сродните му права срещу извършените в интернет нарушения на тези права, може да получи достъп до данни за самоличността, съответстващи на IP адреси, запазени от доставчиците на публично достъпни електронни съобщителни услуги, като същевременно обаче Съдът уточни изискванията, свързани с реда и условията за съхраняване на тези данни и за достъпа до тях.

С оглед на борбата с престъпленията по принцип държавите членки могат да наложат на доставчиците на интернет услуги задължението за общо и неизбирателно запазване на IP адреси, НО при условие че това запазване не позволява да бъдат направени точни изводи за личния живот на съответното лице. Това може да се постигне чрез предвиждане в националната правна уредба на ред и условия за това запазване, които да осигуряват ефективното и стриктно отделяне на IP адресите от другите категории лични данни, по-специално на данните за гражданска самоличност.

При определени обстоятелства държавите членки могат също така да разрешат на компетентния национален орган достъп и до данните за гражданска самоличност, свързани с IP адреси, при условие обаче че е осигурено такова съхранение, което да гарантира стриктното разделяне на различните категории данни – чрез използването на ефективен технически способ, осигуряващ ранното отделяне на тези категории данни. Надеждността на това разделяне трябва да се контролира редовно от трети публичен орган, заключава Съдът.

Когато особеностите на националната процедура, регламентираща този достъп, могат да позволят в нетипични ситуации да бъдат направени точни изводи за личния живот на субекта на данни, то предоставянето на такъв достъп на национален публичен орган трябва задължително да подлежи на предварителен контрол от съд или от независим административен орган.

Чуйте в звуковия файл: