Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Доц. Георги Бончев: ДНК баркодът дава информация за вида

доц. Георги Бончев
Снимка: БНР

За отключването на природния код – революционният свят на ДНК баркодирането – е разговорът с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията  и генетика към БАН. 

"Едно от основните изследователски направления на нашата лаборатория и мой научен интерес е прилагането на ДНК баркодинг технологиите за изучаване на естественото и индуцирано биоразнообразие, с приложение в различни области, в генотипиране за селекцията, изучаване на еволюцията и влиянието на стресови фактори от околната среда върху растенията", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев. 

Той обяснява как преди 5-6 години е проявил интерес към ДНК баркодирането, с цел да я внедри и разработи в института. Това е една от съвременните молекулярни технологии, разяснява гостът, чрез която могат таксономично да се идентифицират растения, животни, микроорганизми. 

Реализацията става възможност чрез проект, който институтът печели в областта на Европейски научни мрежи към Министерството на образованието и науката. Целта на проекта, уточнява доц. Бончев е била да се повиши техническият капацитет на института, да се промотират тези изследвания и да се създадат работни мрежи. ДНК баркодирането, уточнява ученият,  е една писиар маркерна технология, която позволява таксономичното идентифициране на организми на базата генетични варирания от тяхната геномна ДНК. По този начин се маркират отделните растения. Този метод е приложим при класифицирането на малки организми, които не могат да се идентифицират по морфологични белези, като безгръбначни и микроводорасли, или при отделни части на един организъм.

"ДНК баркодирането е като скенер за продукти в супермаркет. Точно както всеки продукт има уникален баркод, всеки вид има уникален генетичен баркод, който го отличава от всички останали. Чрез анализиране на малка ДНК проба можем бързо и точно да определим различни видове. Чрез традиционните техники това отнема часове или дни щателна работа. 

Тази технология има безброй приложения, които се простират далеч отвъд простото определяне на организми – изучаване и опазване на биоразнообразието, проследяване на застрашени видове, идентифициране на патогени по земеделски култури, растителна защита и др. За потребителите означава автентичност и безопасност на хранителните продукти, гарантирайки, че това, което е на етикета, е наистина в продукта", споделя в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията генетиката към БАН можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – личен архив и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51