Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Доц. Георги Бончев: ДНК баркодът дава информация за вида

доц. Георги Бончев
Снимка: БНР

За отключването на природния код – революционният свят на ДНК баркодирането – е разговорът с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията  и генетика към БАН. 

"Едно от основните изследователски направления на нашата лаборатория и мой научен интерес е прилагането на ДНК баркодинг технологиите за изучаване на естественото и индуцирано биоразнообразие, с приложение в различни области, в генотипиране за селекцията, изучаване на еволюцията и влиянието на стресови фактори от околната среда върху растенията", разказва в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев. 

Той обяснява как преди 5-6 години е проявил интерес към ДНК баркодирането, с цел да я внедри и разработи в института. Това е една от съвременните молекулярни технологии, разяснява гостът, чрез която могат таксономично да се идентифицират растения, животни, микроорганизми. 

Реализацията става възможност чрез проект, който институтът печели в областта на Европейски научни мрежи към Министерството на образованието и науката. Целта на проекта, уточнява доц. Бончев е била да се повиши техническият капацитет на института, да се промотират тези изследвания и да се създадат работни мрежи. ДНК баркодирането, уточнява ученият,  е една писиар маркерна технология, която позволява таксономичното идентифициране на организми на базата генетични варирания от тяхната геномна ДНК. По този начин се маркират отделните растения. Този метод е приложим при класифицирането на малки организми, които не могат да се идентифицират по морфологични белези, като безгръбначни и микроводорасли, или при отделни части на един организъм.

"ДНК баркодирането е като скенер за продукти в супермаркет. Точно както всеки продукт има уникален баркод, всеки вид има уникален генетичен баркод, който го отличава от всички останали. Чрез анализиране на малка ДНК проба можем бързо и точно да определим различни видове. Чрез традиционните техники това отнема часове или дни щателна работа. 

Тази технология има безброй приложения, които се простират далеч отвъд простото определяне на организми – изучаване и опазване на биоразнообразието, проследяване на застрашени видове, идентифициране на патогени по земеделски култури, растителна защита и др. За потребителите означава автентичност и безопасност на хранителните продукти, гарантирайки, че това, което е на етикета, е наистина в продукта", споделя в предаването "Следобед за любопитните" доц. Георги Бончев.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с доц. Георги Бончев от Института по физиология на растенията генетиката към БАН можете да чуете в звуковия файл.

Снимки – личен архив и БНР

По публикацията работи: Милена Очипалска

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Политическото убийство – грозен исторически инструмент

На 3 юли 1895 г. (стар стил) Стефан Стамболов е зверски ранен и по-късно умира от раните си. Политическите убийства в България обаче нито започват, нито – уви, завършват с това жестоко покушение. Кое мотивира този начин на политическо действие, постигат ли подобни убийства целите си? Христо Белчев, Алеко Константинов, Александър Стамболийски, Гео..

публикувано на 03.07.24 в 17:33

Какво да правим, ако се натъкнем на змия?

Образът на змията през вековете е натоварен с разнообразна символика, но и до днес в повечето хора поражда най-вече ужас. Какво да правим, ако се натъкнем на змия, докато се разхождаме на открито или пък я видим в двора си? Защо не бива да я убиваме и какво кара някои хора да отглеждат змии като домашни любимци – питаме в "Нашият ден"  Антон..

публикувано на 02.07.24 в 11:43
Проф. д-р Кузман Гиров

Консилиум "Лято 2024"

Под това мото дискутирахме с различни специалисти в последното юнско издание "За здравето". Първият ни гост бе съдовият хирург от ВМА проф. Кузман Гиров. Той подчерта особеностите на съдовата болест и факта, че човек е на толкова години, на колкото са неговите кръвоносни съдове. "Вените не "обичат" жегата, а артериите – студа" – подчерта проф. Гиров,..

публикувано на 02.07.24 в 08:50

Дрехите, които се доближават до природата

В предаването "Домът на музите" разговора е за мода или по-точно за дизайнерската марка за дрехи Minoar , създадена от младите творци Теодора Спасова и Йоан Гълъбов. Преди около 10 години двамата създават нещо ново и много различно, от това, което сме свикнали да виждаме по световните дефилета и в модните магазини у нас, и в чужбина. В основата на..

публикувано на 01.07.24 в 15:06

Проф. Сергей Герджиков: Две седмици в Мексико са недостатъчни

Проф. Сергей Герджиков е претворил в книгата "Мексико – 1001 чудеса на света" пътешествието си из Мезоамерика. Мексико винаги е любопитна тема, особено с вещ в антропологията и във философията на науката човек като проф. Герджиков. Изследванията му са залегнали в близо 150 научни труда. Пътешествието му е започнало от столицата Мексико сити – град с..

публикувано на 01.07.24 в 08:05