Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Шавуот – празник на Тората

Снимка: Pixabay

В празничния календар на всеки народ има специални дни, в които се отдава почит на Духовната му връзка с Бог. За еврейския народ това e Шавуот – денят, в който Бог чрез Мойсей му дава Тората. Това се случва 7 седмици след Спасението от робството в Египет. Отбелязва се на 50-ия ден след Песах и както традицията повелява, настъпва вечерта след изгрева на трите звезди. Тази година празникът ще настъпи след броени часове. В предаването " Познати и непознати" от 10 юни припомнихме библейската легенда. Сторихме това с помощта на София Коен - дългогодишен председател на Централния израилтянски духовен съвет. " Шавуот е един от трите най-свети празници в еврейския календар заедно с Песах и Сукот – разказва София Коен. И трите са свързани с Изхода и прехода през пустинята към Обетованата земя. Шавуот символизира брака, съюза между еврейския народ и Бог; символизира момента, в който Бог дава Закона, изразен в 10-те божи заповеди; момента, в който евреите все още не са получили земята си, но вече имат Закон. Тората всъщност е гласът на Бог на земята. Това са думите, чрез които небесата ни говорят, но е безценно, че вече ги имаме и написани. Писаното слово остава, има своята сила и тежест и съпровожда еврейския народ и до ден днешен такова, каквото е дадено на планината Синай. Този празник по някакъв начин е момента, в който еврейският народ става народ."  – какво още разказа София Коен - чуйте в звуковия файл:

София Коен (вляво) и Цвета Николова

Наред с религиозните празнични ритуали, както всички народи, така и еврейският, е установил конкретни обичаи и традиции. "Няма изрични заповеди и закони какво точно да се прави по време на Шавуот – разказва София Коен. Когато настъпи Шавуот ние отделяме много време за четене на Тора и изучаването ѝ. Има традиция да се остане цяла нощ в синагогата и да се учи през цялата нощ. Задължително е по време на молитвите да се прочетат на висок и силен глас 10-те божи заповеди, които са и основата на Закона – един Закон, който е залегнал във всички аврамистични религии, а и в основата на законите на цивилизования свят. И има смисъл, и е важно във всеки един момент да си спомняме, че тези закони са святи и общочовешки и поставят здрава основа, на която да стъпим и като общество и като народ...

Ние вярваме, че четенето на Тората и спазването на Закона е това, което ни съхранява като народ, но сме и убедени, че законите на Бог ни правят по-добри хора, те ни помагат да живеем по-правилно и да имаме взаимоотношения с околните и света така, че да съхраним света, в който живеем за поколенията. Четенето и преповтарянето на едно и също нещо всяка година, всеки празник - това е начина по който се съхраняваме, пазим паметта и продължаваме напред с увереност, че сме на правия път... Спазването на законите и прилагането на тази любов на Бог към хората и любов на хората един към друг правят така, че дори и в моменти на трагедия да намираме надежда и опора един в друг. Нашият свят и в момента преживява огромни трагедии. Огромни човешки трагедии се развиват пред очите ни и само чрез спазването на законите и чрез актове на добрина и любов можем да превърнем трагедията в надежда." Какво още разказа София Коен – чуйте в звуковия файл.



По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Гл.ас. д-р Богдан Дичев

Ганьограф, или кой е "класическият българин"

"Ганьограф" е авторско работно наименование на кратките визуално-словесни творби в социалните мрежи, описващи "класическия българин" или "класѝка", нещо като съвременния Бай Ганьо. Негов автор е д-р Богдан Дичев, гл.ас. в Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН, гост на предаването "За думите". Той изследва публикуваните в..

публикувано на 07.04.25 в 14:10
Росен Люцканов

Повече познания за човешкия интелект ще ни помогнат да разберем изкуствения

Способни ли са машините да мислят? Има ли връзка между разбирането, интелигентността и съзнанието? Каква е природата на мозъчните процеси, които са в неговата основа, и могат ли да бъдат прехвърлени в електронен носител? Тези и други въпроси обсъждат авторите на статиите, включени в сборника "Изкуствен срещу естествен интелект", чийто съставител е..

публикувано на 07.04.25 в 11:10
Розовото езеро Масазир

Розово езеро и Ахатова планина в Азербайджан

Представете си ярко розово езеро със захарно бели облаци… във водата. Трудно е дори за разюздано въображение. А такова място съществува! Селото около езерото вече е квартал на Баку, столицата на Азербайджан. Нещо като нашата Бояна. Наоколо строят къщи състоятелни люде, които имат проблеми с щитовидната жлеза и трябва да дишат йодни пари. Така..

публикувано на 06.04.25 в 17:10

В Института по полимери на БАН разработват нови екосъобразни и приложими полимери

Представителите от ИП-БАН ас. Ина Анастасова – носител на наградата "Проф. Иван Шопов“ на Съюза на химиците в България "Изявен млад учен в областта на полимерите“ за 2025 г., Анна Пранчева – носител на награда за най-добър доклад на 16-ата научна сесия "Младите учени в света на полимерите" 2025 г. и отличена с грамота за достойно представяне в..

публикувано на 06.04.25 в 11:15
Проф. Петя Осенова

За мрежите от думи и езиковите технологии

Има теми и дялове от науката за езика, които не са често предмет на разговор дори в предаването "За думите". Не за друго, а защото е много трудно да бъдат "преведени" на достъпен за нас, неспециалистите, език. Такава област безспорно е компютърната лингвистика, иначе казано, обработката на естествения език така, че да може да бъде анализиран и..

публикувано на 06.04.25 в 08:25