За Кирило-Методиевото дело, Международната конференция "Азбука, език, идентичност" и съхранението на българската култура извън пределите на България – разговор в "Нашият ден" с проф. Красимир Станчев, виден славист, преподавател по славянска филология в Трети римски университет и академик от Академия "Амброзиана" в Милано.
Двудневният форум "Азбука, език, идентичност", посветен на кирилицата и делото на св. св. Кирил и Методий, е продължение на състоялия се през 2022 година форум, озаглавен "И ний сме дали нещо на света". Мащабната инициатива събра на едно място преподаватели, общественици и учени, които дискутираха върху проблемите на кирилицата, историята на старобългарския език и на църковнославянския език, съвременното българознание.
Кирилицата е съвършен графичен инструмент, създаден в края на IX век или в началото на X век. – ранният период от царуването на цар Симеон, разказва проф. Станчев. Глаголицата, по думите на учения, е великолепна система от звуци и букви, но се оказва по-трудна за усвояване. Кирилицата, със своите политически измерения, се появява като декларация за културно-вероизповедна принадлежност.
"Имали сме историческия късмет да се заселим в земите на най-древната европейска цивилизация и да станем нейни преки продължители именно чрез кирилицата.", заявява гостът.
В един по-късен момент, когато най-ярко се заявяват националните и верски принадлежности и се формира модерното съзнание (XVII в. -XVIII в.), възникват големи спорове за кирилицата, считана за традиционно православно писмо. Глаголицата, която оцелява само в Далмация, е приемана за католическо писмо, наред с употребата на латиница, пояснява проф. Станчев.
"Хуманитаристиката има своите цели и задачи. Тя има своята напълно незаменима с нищо роля във формирането на хората. Трябва по-често да си спомняме отец Паисий, който казва: "Българино, знай своя род и език.", заявява гостът, който вярва, че отношението към историята не бива да бъде загърбвано за сметка на погледа към бъдещето.
Проф. Станчев запознава слушателите с Рим като град, увековечил делото на св. св. Кирил и Методий. Именно там е култовото място за славяните, определено за хипотетичен гроб на св. Кирил, почитан като светец и от Западната църква. Всъщност Рим е една от съкровищниците на българската културна памет, в която могат да бъдат намерени дори паметници на Иван Вазов и капитан Петко Войвода.
По думите на проф. Станчев популяризирането на научното знание е чувствителен момент, тъй като много неверни и непотвърдени факти биват разпространявани и от учени, и от журналисти.
"Наш дълг е да установяваме обективната научна истина, а дълг на журналистите и на учителите – да я довеждат на разбираем език до широката публика и младите хора.", изтъква професорът.
Българското училище в Рим е едно от онези огнища, поддържащи живата искра на българщината. Големите ученици в училището са получили възможността да работят с архивни текстове от личната библиотека на проф. Рикардо Пикио, а наследниците на знаменития учен са дарили над 500 тома с българска класическа литература – включително такива, надписани от големи наши писатели. Проф. Станчев изразява своето съжаление, че българското училище не разполага с пространство, в което да подреди тази ценна библиотека.
Относно българското образование в чужбина, гостът казва: "Усещам, че напоследък МОН прозря, че не може само българските програми за тукашните училища да се лансират, а трябва да се разработи една система за разумно, ефикасно обучение по български език, литература и култура на деца от двуезични семейства, които ще останат там."
В края на разговора темата се прехвърля върху приноса на проф. Станчев в изследването на книжовното и културно наследство на българите католици. В Държавна агенция „Архиви“ бе представен 73-ти том от поредицата "Архивите говорят", съдържащ епистоларното наследство на Монсеньор Павел Дуванлията – католически епископ на Никопол от 1777 година до 1804 година.
"Нека всички, на които е скъпа и тази част от българската култура, да потърсят тази книга.", призовава проф. Станчев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Художникът Слав Недев e известен с творбите си у нас и в чужбина, има национални и международни отличия за работата си. Негови картини са включени в колекции, между които: в Градския музей на Вуковар – Хърватска; Държавен департамент Вашингтон – САЩ; "Гауденц Б. Руф" – Цюрих, Швейцария; Imago Mundi на фондация "Бенетон" – Тревизо, Италия; Siddhartha..
Художникът Спас Йорданов, дипломант-магистър в специалност “Керамика” на Нов български университет и един от най-емблематичните студенти на ателие Керамика на НБУ ще покаже изложбата си “Дракони и дракотаври”. Тя се открива на 14 януари и ще продължи до 30 януари в столичната галерия “Аросита”. Експозицията представя две концептуални линии: едната..
На 13 януари в Сатиричния театър "Алеко Константинов" беше честването по повод 100 години от рождението на Георги Калоянчев. Пред гости, журналисти и трупата на театъра, актьорът Ивайло Калоянчев и директорът Калин Сърменов разказаха спомени за Калата. На камерната сцена "Методи Андонов" бяха изложени част от запазените костюми на големия български..
Мартин Кръстев (2000) е от Хисаря, но споделя, че домът му е някъде между Асеновград и Лисабон. Живее в София, където се занимава с трудова психология. В свободното му време можете да го видите да помага като доброволец, да чете книги или да търси нов любим десерт. Лауреат е на четиридесетото издание на Национален младежки конкурс за поезия "Веселин..
"Целият свят е сцена и ние всички сме актьори." Може би банален израз, когато се опитваме да говорим за театър, живот и изкуство, но както знаем, в клишетата е истината. Особено при разговор с д-р Сава Драгунчев, който освен актьорското си образование в НАТФИЗ "Кръсто Сарафов" е специализирал и актьорско майсторство в Кралския Шекспиров театър,..
В рубриката "Архивите са живи", обръщаме поглед към един от най-ярките символи на българската литература – Пейо Яворов. На днешния ден по нов стил, преди..
В рубриката "Разговорът" ви срещаме с Лида Тенева – опитен изследовател, който посвещава професионалния си живот на изучаването на океанските екосистеми и..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
