Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как да запаметяваме информация лесно?

Снимка: Pixabay

Рубриката "Епизоди от живота" на предаването "Нашият ден" насочва слушателското вниманието към нещо любопитно – мнемониката. Понятието се отнася към разнообразните техники за запаметяване на информация – за тях разказва Емилия Сотирова от психологичен център SOVA.

Често в ежедневието човек изпитва затруднения да запомня факти, числа, имена и дати. Това, по думите на Сотирова, се дължи на високите обороти, на които мозъкът работи непрестанно. За щастие съществуват различни прийоми, които увеличават възможностите на паметта ни.

В основата на всяка мнемонична техника е визуалният образ или асоциацията. Когато мислено преведем дадена текстова информация в изображение, тя много по-лесно остава в паметта ни, пояснява Сотирова.  

Човешката памет бива два вида – краткосрочна и дългосрочна. Първата ни позволява да боравим с информация тук и сега, в рамките на няколко секунди и минути, но нейният капацитет е ограничен. Дългосрочната памет, от своя страна, отговаря за способността ни да придобиваме умения, да съхраняваме опит, спомени и стара информация.

Колкото по-комични или абсурдни асоциации създаваме, толкова по-лесно запомняме дадена информация, заявява Сотирова. Друг интересен метод е възстановката – например, когато отиваме да вземем нещо, но по пътя забравим какво, е достатъчно мислено да извървим пътя обратно. Ароматите също са пряко свързани с паметта. Съществува и методът "Римски лабиринт", при който върху добре познат маршрут наслагваме необходимите задачи за деня. Разделянето по групи с общ признак е друг лесен за прилагане метод.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
„Обесването на Васил Левски“, худ. Борис Ангелушев, 1942

Левски: история и национална митология

152 години след обесването на националния герой Васил Левски говорим за личността и делото на Апостола по два познавателни вектора. Първият – историческата наука за тази забележителна фигура от нашите националноосвободителни усилия, а вторият – образът на Левски както в произведенията на класиците, така и в произведенията на нашите съвременници...

публикувано на 19.02.25 в 17:57

Как се рецитират стихове за герои

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически..

публикувано на 19.02.25 в 16:31
Медресето Хатуние в Караман

Караман – истории от Анадола

"Т ук, където се намираме сега, в Централен Анадол, са много почитани думите на персийския поет и философ Мевляна Джеляледдин Руми, който казва: "Ела, който и да си ти", разказва туристическият гид Гирай УУр Йозджаш. И той обяснява, че на територията на Република Турция днес съществуват седем региона, със седем различни климата, дори със седем..

публикувано на 19.02.25 в 13:05
Носител на наградата

Еврика! Успешни българи: д-р Мария Аргирова

Мария Аргирова.  Тя е млад учен с дълга професионална биография. Мечтае да стане археолог, но се запалва по химията. Д-р Мария Аргирова съвсем наскоро получи наградата "Еврика" за постижения в науката, но преди това е носител на съвместната награда на фондация "Еврика" и Съюза на учените в България за отличната защита на дисертационния си труд...

публикувано на 17.02.25 в 17:00
Александър Александров

Медици от "резерва"

В поредното съботно издание "За здравето" използвахме много военни термини, но говорихме по важни теми, може би най-болезнените за родната здравна система – липсата на лекари и сестри, обезлюдените лекарски кабинети по селата, в училища и детски градини, общественото безпокойство за това кой ще ни лекува в бъдеще? Всички сюжети аргументирахме..

публикувано на 17.02.25 в 15:51