Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2026 Всички права са запазени

Разговор с Лука Вигано

Пепеляшка и изборът на лична парола

Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки?

Снимка: Disney

Във времето приказките са се доказали като най-надежден и интригуващ начин за предаване на послания през поколенията. Още от най-ранна възраст те ни запознават с различни поведенчески модели, решения и житейски ходове.

Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки и какво може да ни каже историята на Пепеляшка за избора на лична парола – във "Време за наука" разговаряме с Лука Вигано, преподавател в Департамента по информатика на "Kинг`с колидж" Лондон.

Темата за киберсигурността понякога обърква, а понякога не успява да заинтригува достатъчно обществото. В своята научна практика Вигано, който освен преподавател е и сценарист и автор на пиеси и късометражни филми, съумява по любопитен начин да унагледи някои сложни термини, засягащи нашата сигурност в онлайн пространството.

По думите на Вигано киберсигурността години наред е била обект на интерес от страна на специалисти. В днешно време обаче почти всеки човек ежедневно използва интернет, без да осъзнава напълно заплахите на дигитализирания свят. Това превръща киберсигурността в тема от обществено значимост.

Защо е важно да имаме силна и сложна парола – героите от вълшебните приказки неочаквано дават отговор. Да, Пепеляшка или Големият лош вълк не притежават смартфони, но в техните истории има мотиви, валидни и днес, заявява Вигано.

Любимият пример на учения е именно Пепеляшка, която, като образ, присъства в почти всички култури по света. Всички знаем приказния сюжет за изгубената обувка, която би паснала единствено на избраницата на принца. В някои варианти на приказката самата вълшебна обувка разпознава своята собственичка – много подобно на лицевото разпознаване в съвременните дигитални устройства.

Сестрите  на Пепеляшка опитват да открадната нейната идентичност. Тогава идва момента на мултифакторната автентикация – Пепеляшка не само обува обувката, но показва и втората обувка. Има версия на приказката, в която мащехата чупи първата пантофка, сякаш разбива паролата на Пепеляшка, която обаче отново доказва самоличността си с втората обувка. Такава е и функцията на мобилния номер с код, който служи за мултифакторно удостоверяване, пояснява Вигано.

Ученият дава още един метафоричен пример за дигиталното пространство. Какво прави Вълкът в "Червената шапчица"? Събира информация или лични данни. Това може да се случи на всеки, посредством измамно телефонно обаждане, подчертава Вигано. След като получава нужните данни, Вълкът изяжда бабата и се преструва на нея, заблуждавайки и внучката. Това е нещо, което се случва реално в интернет, изтъква ученият.

Къщичките на Трите прасенца също са с различна степен на сигурност, като първите две не успяват да устоят на нападението на Вълка, посочва Вигано в третия приказен пример. Гостът призовава слушателите да "строят солидни къщи", т.е. да внимават какво споделят и как защитават своята лична информация онлайн, защото чрез нас могат да бъдат атакувани и околните.

"Като граждани, ние имаме задължение да предпазваме общностите си. Напоследък с разрастването на фалшивите новини и разрастването на ИИ е изключително важно да внимаваме на кого се доверяваме", заявява Вигано.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54