Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Разговор с Лука Вигано

Пепеляшка и изборът на лична парола

Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки?

Снимка: Disney

Във времето приказките са се доказали като най-надежден и интригуващ начин за предаване на послания през поколенията. Още от най-ранна възраст те ни запознават с различни поведенчески модели, решения и житейски ходове.

Къде е общият знаменател между киберсигурността и вълшебните приказки и какво може да ни каже историята на Пепеляшка за избора на лична парола – във "Време за наука" разговаряме с Лука Вигано, преподавател в Департамента по информатика на "Kинг`с колидж" Лондон.

Темата за киберсигурността понякога обърква, а понякога не успява да заинтригува достатъчно обществото. В своята научна практика Вигано, който освен преподавател е и сценарист и автор на пиеси и късометражни филми, съумява по любопитен начин да унагледи някои сложни термини, засягащи нашата сигурност в онлайн пространството.

По думите на Вигано киберсигурността години наред е била обект на интерес от страна на специалисти. В днешно време обаче почти всеки човек ежедневно използва интернет, без да осъзнава напълно заплахите на дигитализирания свят. Това превръща киберсигурността в тема от обществено значимост.

Защо е важно да имаме силна и сложна парола – героите от вълшебните приказки неочаквано дават отговор. Да, Пепеляшка или Големият лош вълк не притежават смартфони, но в техните истории има мотиви, валидни и днес, заявява Вигано.

Любимият пример на учения е именно Пепеляшка, която, като образ, присъства в почти всички култури по света. Всички знаем приказния сюжет за изгубената обувка, която би паснала единствено на избраницата на принца. В някои варианти на приказката самата вълшебна обувка разпознава своята собственичка – много подобно на лицевото разпознаване в съвременните дигитални устройства.

Сестрите  на Пепеляшка опитват да открадната нейната идентичност. Тогава идва момента на мултифакторната автентикация – Пепеляшка не само обува обувката, но показва и втората обувка. Има версия на приказката, в която мащехата чупи първата пантофка, сякаш разбива паролата на Пепеляшка, която обаче отново доказва самоличността си с втората обувка. Такава е и функцията на мобилния номер с код, който служи за мултифакторно удостоверяване, пояснява Вигано.

Ученият дава още един метафоричен пример за дигиталното пространство. Какво прави Вълкът в "Червената шапчица"? Събира информация или лични данни. Това може да се случи на всеки, посредством измамно телефонно обаждане, подчертава Вигано. След като получава нужните данни, Вълкът изяжда бабата и се преструва на нея, заблуждавайки и внучката. Това е нещо, което се случва реално в интернет, изтъква ученият.

Къщичките на Трите прасенца също са с различна степен на сигурност, като първите две не успяват да устоят на нападението на Вълка, посочва Вигано в третия приказен пример. Гостът призовава слушателите да "строят солидни къщи", т.е. да внимават какво споделят и как защитават своята лична информация онлайн, защото чрез нас могат да бъдат атакувани и околните.

"Като граждани, ние имаме задължение да предпазваме общностите си. Напоследък с разрастването на фалшивите новини и разрастването на ИИ е изключително важно да внимаваме на кого се доверяваме", заявява Вигано.

Целия разговор чуйте в звуковия файл: 


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Кралят на артистичния кич си построи Ермитаж в Пулия

Високи цветни стени, покрити с причудливи мозайки, които улавят слънчевите лъчи и стават още по-ослепителни. На техния фон чисто бели статуи, фигури на светци, пеперуди от фаянсови плочки, емоционални фрази, които се преплитат, сливат се с архитектурата, за да се превърнат в чисто очарование. Къде е това? В Пулия, малкото градче Гуаняно, където се..

публикувано на 15.09.25 в 10:18
доц. Петко Христов (вляво) и гл. ас. Стамен Кънев

Повече от 200 години бесарабските българи са запазили своя език

Проектът "Диаспората в движение: културни, социално-икономически и реемиграционни взаимодействия и нагласи у българите в Бесарабия с България в периода на XIX – началото на XXI в." е насочен към изследване на взаимните контакти на най-старата и многобройна българска историческа диаспора с нейната прародина, както и на представите, изградени..

публикувано на 14.09.25 в 10:05

Тази година Олимпийският отбор по астрономия и астрофизика е с най-добри постижения

Най-добрите български ученици по астрономия и астрофизика направиха блестящо представяне и спечелиха 3 златни и 1 сребърен медала и 1 почетна грамота от Международната олимпиада по астрономия и астрофизика (IOAA). Това е най-доброто представяне на България на тази олимпиада досега. Успехът на родните гимназисти бе постигнат в конкуренция с над 280..

публикувано на 13.09.25 в 10:25
Залата с кристалите

Национален природонаучен музей – епизод 2: Минерали и изкопаеми животни, асеновградски филиал на НПМ

Националният природонаучен музей към БАН е най-стария музей в България, и освен с експозиционните си зали разполага и с огромни научни колекции в депата си. Музеят има и една много важна мисия – природозащитата, която учените, работещи в институцията възпитават и сред децата, и сред възрастните ѝ посетители. При бомбардировката на 30 март 1944 г...

публикувано на 12.09.25 в 09:05

Музей на народните художествени занаяти и приложните изкуства Троян: Епизод 2 – Грънчарство и керамика

Градът е пазител на стари традиции в занаятите, свързани с обработката на глина. Затова не случайно често е наричан "Керамичната столица на България". Тук се намира и Националното училище за приложни изкуства "Проф. Венко Колев", което и до днес предава тези традиции на своите възпитаници. Музеят на занаятите съхранява колосално количество предмети..

публикувано на 11.09.25 в 17:01