Атом, ген и байт са частиците, с които може да се разкаже историята на ХХ век и които определят темите на съвременността. Комбинираните сили на ИИ и генетичните технологии позволяват човешката биология да бъде оформена от човешкото действие – или шансът бива заменен от избор.
Етика и генетика е темата на "Часът на етиката" с проф. Стоян Ставру. Насочваме слушателското внимание към най-големите етични предизвикателства пред съвременната генетика, включително правото на отказ от генетични изследвания и последствията от тези решения за индивидуалната и фамилната идентичност.
Разчитането на генома е разбулване на бъдещето – изконен човешки стремеж, който можем да проследим назад във времето до древногръцката митология, по думите проф. Ставру и посочва пример: Владетелят на Тива Лай разбира от оракул, че ще бъде убит от собствения си син, а това познание отключва трагични последици за целия знатен род.
"Разчитането на генома не е изцяло нова етическа ситуация. Този стремеж човек да познаваме бъдещето и да го трансплантира в настоящето така, че да го промени или да го възприеме, е нещо, с което етиката се е борила непрекъснато.", заявява проф. Ставру.
От етична гледна точка правото да знаеш, което предполага контрол над бъдещето (генома) се противопоставя на правото да не знаеш и да реагираш спонтанно, по думите на проф. Ставру. От тази противовесна позиция се поражда въпросът дали човек е морално готов за своето бъдеще. Информираното съгласие е обвързано с готовността за това познание, подчертава проф. Ставру.
Ученият обръща внимание на факта, че геномът не е нещо строго индивидуално. Когато човек се изследва генетично, разкрива информация и за бъдещето на своите близки. В случай, че узнае за предразположеност към тежко заболяване може би е препоръчително да сподели, но не всеки иска и може да поеме подобна морална отговорност. Тук идва и въпросът за правото на възпроизводство и създаването на деца при осъзнат риск, както и за "децата по поръчка". Проф. Ставру излага още една дилема – нямат ли правото хора с увреждания да живеят сред нас и тази генетична пропаганда до утопия ли води или дискриминира? В този свят има място за счупени гени и трябва да се търси баланс в тази посока.
Разчитането на генома би могло да се приложи и в съвременната криминалистика, по думите на проф. Ставру. При налична база данни, в която хора споделят своя генетична информация, криминалистите могат да открият съвпадения и да разрешат неразкрити престъпления. Това би изисквало боравене с некодиращата част от гените, която не нарушава личната телесна неприкосновеност на отделния човек, уточнява проф. Ставру.
Съществува ли форма на интелектуална собственост върху гените? Ако дадена компания вземе човешки геном, за да произведе изолирана клетъчна линия, която да използва при тестове, и в резултат спечели огромни приходи, кой претендира за притежание? Проф. Ставру обяснява, че има такива прецеденти, но съдът е постановил, че не съществува право на такава собственост. Корпорациите, от своя страна, имат право да патентоват само синтетични гени, които могат да са идентични на съществуващи в природата, но са изкуствено създадени.
Генетичното редактиране отваря врати към едно трансхуманистично бъдеще на генетичните модификации, които потенциално могат да се запазват и през поколенията. Това на този етап е забранено от българското законодателство, което позволява модифициране на зиготата само в случаи, в които изборът на пол може да избегне дадено полово обособено заболяване, по думите на проф. Ставру. Засега експериментът остава в рамките на едно поколение.
Генетичното редактиране дава обещания, но води и до размисъл върху редица етически концепции. Трябва ли двете науки етика и генетика да протегнат ръце една към друга или между тях съществува необходим антагонизъм?
Размишленията от правна и социална гледна точка на тема "Етика и генетика" продължават утре (18 септември) от 19 ч. в Stroeja. Събитието, организирано от платформата за научни и интелектуални теми Ratio, може да бъде проследено и онлайн.
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език. Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..
На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..
Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..
Поемаме към Екс ан Прованс с пътешественика Крикор Асланян. Той вече е в Монреал, където живее, но преди да отлети го поканих в студиото, за да разкаже за две емблематични места, свързани с Пол Сезан и Винсент Ван Гог. С него се запознахме покрай книгата му "Един софийски малчуган разказва", но се оказа, че е посетил 35 държави и освен в Канада е..
"Всеки харесва различно време, включително и ние, синоптиците. Ето сега в това антициклонално, барично поле, което определя времето през последните дни, мога да кажа, че времето е скучно, защото и тези пет изречения, които представляват прогнозата за времето, тя, общо взето, е една и съща. Аз от малък и като синоптик вече, харесвам..
Ако не сте се самоизолирали от политическото ни злободневие, защото немалко от нас наистина са го направили, и сте слушали внимателно това, което говорят..
Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството..
За адвокатурата, която празнува своя празник на 22 ноември , съдебната реформа, избора на нов главен прокурор, Висшия съдебен съвет, Закона за..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg