Пътуващата изложба "Сборяново – природа и паметници, богове и хора" на Културния институт към Министерството на външните работи вече седмица се радва на интереса на жителите и гостите на Братислава.
"Тази пътуваща изложба, направихме заедно с Министерството на външните работи и тя вече е обиколила много държави от Япония до САЩ, и в много европейски страни, но не беше показване в Братислава. В нея ние показваме резултатите от откритията ни, свързани със северната столица на траките, или на тракийското племе "гети", които са известни с това, че те са и пророческо племе, че са свързани с Залмоксис, който може би даже е предшественик на Питагор, и с това, че обезсмъртяват.
Откриването на този тракийски духовен център, който е единствен в България и най-големият български резерват, наречен Сборяново, винаги е предизвиквал голям интерес", заяви в предаването "Следобед за любопитните" проф. Диана Гергова.
В изложбата, допълва тя, се показват и по-късните традиции, които са запазени в този тракийски духовен център през всички следващи епохи до наши дни. Там има римска епоха – тракийско светилище, ранно средновековно селище и ранносредновековен манастир с църква, текето на Демир баба, което е свързано с Демир баба – един българин, или по-точно прабългарин и най- важното доказателства за запазените индоевропейски традиции, разказа археоложката.
Едновременно с изложбата проф. Гергова представя и двете книги, написани за Сборяново: "Гетите, които обезсмъртяват", чийто автор е професорката, и "Демир Баба Теке – българският Ерусалим", където проф. Гергова е съавтор с Екатерина Венедикова – османист. Проф. Диана Гергова е представила и най-новите археологически открития. Това, според проф. Диана Гергова, е начинът да се разказва за българските археологически открития. В момента тя работи по разкопки в местността Клептуза край Велинград, където е открито светилище на бесите.
И Археологическо лято - 2024 година е много успешно за България, според нея. Проблемът на българското общество, за който археолозите у нас отдавна сигнализират, е, че у нас откритите паметници не се опазват и социализират, така че не само да са обект на културен туризъм, но и да представят изключително самобитното културно развитие по българските земи през епохите минали преди нас, категорична е археоложката. Кажете колко български паметници от Средновековието и българския Златен век са експонирани както трябва, риторично попита професорката.
Проф. Диана Гергова е български траколог и специалист по тракийска археология. Завършила е история и археология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1972 г. до 1977 г. работи като докторант в Археологическия институт с музей към Българската академия на науките, защитава дисертация на тема "Тракийска бижутерия в българските земи през ранножелязната епоха (XI – VI в. пр. н. е.)“ и придобива научната степен доктор на историческите науки.
На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски". В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..
Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..
Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..
Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..
Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...
