Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Палеонтологът Владимир Николов: Находището край Трън е прозорец към един изгубен свят

От 2 до 10 август тази година се проведе Седмата палеонтологична експедиция на Националния природонаучен музей при БАН до находището на динозаври и друга гръбначна фауна с къснокредна възраст край град Трън. В резултат на извършените от екипа дейности са събрани над 30 нови вкаменелости от гръбначни животни. Те ще позволят на палеонтолозите да разкрият повече детайли за това как е изглеждал животинският свят в района преди повече от 80 милиона години, съобщават от Националния природонаучен музей. Откритите фосилни находки са разнообразни, но и тази година най-многобройни са фрагментите от коруба на костенурки.
"Тази година продължихме нашите изследвания за седма поредна година край град Трън и успяхме да открием нови вкаменелости от животни, които са живели по тези земи от преди повече от 80 милиона години", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" гл. асистент Владимир Николов от Природонаучния музей към БАН. 
Открихме, допълва той, кости от едри влечуги, зъби от крокодили, много фрагменти, сред които и запазени коруби от костенурки, зъби от риби, които днес не се срещат в Европа, а в северните части на Америка, наричат се панцерни щуки, кости от жаби и едни фосили, които тепърва ще изследваме и разучаваме, но ще се окажат фосили от насекоми от ерата на динозаврите. 
Това, според палеонтолога, говори, че край Трън и в района е съществувала една изключително богата екосистема и говори за живот отпреди толкова милиони години, а това от научна гледна точка ще подпомогне запълването на информацията за живота по онова време по тези земи, как се е формирал и развивал.
гл. асистент Владимир Николов
Находището край Трън палеонтологът Владимир Николов определя като "прозорец към един изгубен свят", за който само преди 20 години, не само в България, никой не е предполагал. 
През 2017 година доц. Латинка Христова, Ралица Богданова и доц. Николай Симов за първи път посещават находището край Трън и от тогава вече 7 години там продължават проучванията, като вече са открити останки от безгръбначни и гръбначни животни, разказва още Владимир Николов.
Трудно се финансират тези проучвания, признава палеонтологът. Събраният материал учените ще проучват и изследват поне следващите 7 години. Интересен факт е, че в скалата, в която е намерена костта, са откривани единствено останки от земноводни и риби, и то при изследване на седиментни проби в лабораторни условия. 
Откритите тук останки от динозаври са от тревопасни представители, съобщава гл. ас. Владимир Николов. Това са два различни представители на растително ядните динозаври, единият е титанозавър, това е един от дългошиестите динозаври, като някои от тях са най-големите животни – бродили по сушата, уточнява ученият.  
Откритият тук представител, разказа в "Следобед за любопитните" Владимир Николов, не е толкова едър, защото по онова време Европа е била обширен архипелаг от различни по размери  острови. Покрай този вид, допълва ученият, са се навъртали други тревопасни представители от типа на орнитопозите, но какви точно – ще описваме тепърва. Той се надява продължаването на изучаването на находището в Трънско да доведе и до нови открития.
Целия разговор на Ани Костова с гл. ас. Владимир Николов от Природонаучния музей в БАН можете да чуете в звуковия файл.
Снимки – Национален природонаучен музей към БАН, БНР
По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25
Д-р Наталия Темелкова

Сладостта понякога горчи...

Метафора с житейски и медицински привкус, която бе отправна точка в разговора с д-р Наталия Темелкова. Формалният повод бе току-що отминалия Световен ден за борба с диабета. Започнахме своята среща с напомнянето, че д-р Темелкова традиционно ни гостува в средата на месец ноември всяка година и нейната компетентност на ендокринолог винаги буди голям..

публикувано на 18.11.24 в 16:35