През 2011 година виенските кафенета са включени в списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. На 1 октомври, когато традиционно се отбелязва Световният ден на кафето, мислено се отправяме на пътешествие във времето и пространството – в красивата атмосферата на XIX век, която все още може да бъде усетена в австрийската столица.
Епизоди от живота в някои от забележителните виенски кафенета, запазили много спомени и късчета история, разказва в "Нашият ден" редакторът на предаването Наталия Маева.
Историята гласи, че в края на Втората османска обсада на Виена през 1683 година, един полски шпионин получава като награда за военните си заслуги чували с мистериозни за европейците зърна. Като човек с предприемчив дух, находчивият служител на кайзера решава да започне бизнес, създавайки първото виенско кафене в близост до катедралата "Св. Стефан".
Кафявата течност се оказва твърде горчива, затова предприемачът я смесва с мляко и захар – така се появява любимият на виенчани меланж.
Маева разказва любопитни истории, свързани с някои исторически кафенета. В едно от тях, намиращо се близо до Бургтеатър, според легендата, е проведен своеобразният кастинг за български цар и е предложено името на Фердинанд. Във времето кафенето е било любимо на Фройд, както и на Густав Малер.
Съществуват различни видове традиционно виенско кафе, като всеки от тях има интересна история и начин на сервиране, разказва Маева и изброява някои от най-известните и посещавани виенски кафенета – "Централ", "Моцарт", "Демел", "Сахер".
В края на разговора нашият редактор пожелава на слушателите да се разходят из виенските улици и да усетят вълшебството на кафето, което може да бъде опитано само там.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
Фестивалът за съвременен танц и пърформанс представя най значимите заглавия на световната сцена. С опита си и възможностите си световните и европейски имена с престижни награди, освен, че представят представления за широката публика, дават поле за дискусия със зрителите и създават и уоркшопи за професионалната танцова общност у нас. Сред предстоящите..
Ден на Института за литература при БАН с акцент върху научната периодика се състоя на 21 ноември. Научната периодика на Института включва списания и поредици, като издателският център "Боян Пенев" има важна роля. Научните издания на Института за литература към БАН, някои от които съществуват от много години, са четири – сп. "Литературна..
"Рисунка. Майстори" – така е наречен проектът на СБХ с куратор Явора Петрова. Тя кани 22-ма художници - майстори да участват със свои работи: "Поканих автори с биография в рисунката. Автори, които се изразяват чрез рисуването, които не обясняват своите мисли, а търсят образите за тях. Художници с уникален почерк, майстори в това, което правят във..
Краят на авторството, краят на кориците? Или вечно неизтребимите спори на живота ще си намерят нова почва някъде отвъд? Въпроси, които поставя книгата "Панспермия. Халюцинация за роман" от Полина Видас. Тяе магистър по литературна теория от Софийския университет и по психодрама към НБУ, психоаналитик и групов аналитик към Българско общество по..
В редакция "Хумор и сатира" знаем, че всичко е измама, но това не е причина да не търсим постоянно истинското. Какво сме открили тази седмица можете да разберете в неделя, веднага след новините в 18 часа , когато ви предлагаме да чуете: - Увод с песни от фестивала на хумористичната и сатиричната песен "Златният кос", изпети от Татяна Лолова, Васил..
"Душата ми е стон" е историческа беседа, която ще пресъздаде духа на отминала София 111 години след последната вечер на Пейо Яворов и Лора Каравелова. T..
Тридневният фестивал за некомерсиална камерна съвременна музика "ТрансАрт" ще се проведе за пети път. Ще прозвучи съвременна музика от България и цял свят..
Дора Давидова – учителка, медицинска сестра и православна християнка – продължава своя вълнуващ разказ за пътуването по легендарния поклоннически път..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
