Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Археолози откриха църква, част от манастира на св. Теодосий Търновски край Самоводене

Археолози откриха църква, част от манастира на свети Теодосий Търновски, край великотърновското село Самоводене. Експедицията е ръководена от археолозите от Регионалния исторически музей-Велико Търново проф. Хитко Вачев и Илиян Петракиев. 

"Понякога е много трудно да разказваш как е изглеждало нещо, в случая говорим за великолепен средновековен храм, издигнат през ХІV век, но вашите слушатели са начетени и знаят как изглеждат храмовете в Несебър. Този храм се родее с българската архитектурна школа, която е с един византийски стил, с изящни керамо-пластични орнаменти, раздвижени фасади и архитектурни детайли, които са подчертавали една декоративност в екстериора, а запазените паметници от Второто българско царство доказват как е изглеждал интериорът. 

В старата столица Търновград не са много откритите и запазени паметници, като току-що разкритата", съобщава в предаването "Следобед за любопитните" проф. Хитко Вачев. Тези черкви, разказва той, са градени в основата от дялани, добре обработени камъни, редуващи се с тухлени редове, като е търсен колоритният ефект на бялото на камъка и червеното на тухлата, което говори за това, че църквата е един от най-забележителните паметници на църковната архитектура, създадена по българските земи през ХІV век. 

"Много рядко археолозите имат възможност да получат почти пълната информация на базата на архитектурните останки на този храм, а ние имахме късмета да намерим цели паднали арки. Галериите са нещо много интересно в храмовата архитектура от края на ХІІІ и през ХІV век. Те се появяват в храмовете в Константинопол и Тесолоники, но веднага намират проекции и в българските земи, тъй като архитектите, които са работили тук по онова време, са виждали всичко това и са го претворявали и на местна почва. Откритата тук галерия е интересна, защото при продължаването на проучванията тук аз се надявам да разкопаем и гробни съоръжения, които вероятно се намират в самата галерия. 

Експедицията, която ръководя, дълго време се подготвяше за едно откритие. Изследвайки писмените извори от онази епохи, и тук ние разполагаме с житието на Свети Теодосий Търновски, което е написано от вселенския патриарх Калис. Та историческата информация е, че, след като ръководи два църковни събора по покана на Иван Александър, Теодоси Търновски, като отшелник, е пожелал да се оттегли. Цар Иван Александър не желае да го пусне и за това в близост до Търново му построява църква, пише в житието. Интересният момент е, че царят лично участва в строежа на църквата. Това, което открихме при разкопките, отговаря на написаното", разказва проф. Хитко Вачев. 

Преди началото на проучванията археолозите са установили, че от река Янтра до предполагаемия археологически обект разстоянието е 552 метра. Това също е категорично доказателство, че става дума за манастира на св. Теодосий Търновски, споделя археологът. Св. Теодосий Търновски е средновековен български интелектуалец, реформатор и учител на св. Патриарх Евтимий. Свързвайки резултатите от археологическите проучвания с данните от "Житието на св. Теодосий Търновски", написано от Вселенския патриарх Калист, археолозите смятат, че разкритата църква е основният храм на манастира, чийто игумен е св. Теодосий Търновски.

Целия разговор от предаването "Следобед за любопитните" на Ани Костова с проф. Хитко Вачев можете да чуете в звуковия файл.

проф. Хитко ВичевПроф. д-р Хитко Вачев е роден на 14 септември 1959 г. в гр. Горна Оряховица. През 1985 г. завършва специалност "История" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". Същата година е назначен за уредник археолог във Великотърновския музей, където работи и до днес. През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема "Енорийско църковно строителство и архитектура в Търновската митрополия през ХV – нач. на ХVІІІ век (строителство, архитектура, социална функция)". През 2007 г. получава научното звание "доцент“, а през 2013 г. – "професор". От 2006 г. допреди няколко години е хоноруван преподавател във Великотърновския университет. 
През годините Хитко Вачев е ръководител на редица теренни археологически проучвания на средновековни обекти в цялата страна и най-вече във Велико Търново, Горна Оряховица и Арбанаси.
Носител е на престижни отличия: наградите „Велико Търново” (2013 г.) и „Златен грифон“ на Министерство на културата за археологически постижения (2014 г.). От 2020 г. е Почетен гражданин на Горна Оряховица.

Снимки – личен архив и БТА

По публикацията работи: Милена Очипалска


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Татяна фон Педерсен: Сицилия е пример как се прави историко-културен туризъм

Много от слушателите на "Покана за пътуване" със сигурност са ходили до Сицилия, единият от двата италиански острова с автономен статут. Първата ни асоциация от там, естествено е вулкана Етна и природни красоти, а втората – мафия. Но едва ли в съзнанието ни ще изникне кинофестивал. А точно на такъв, при това за документални филми   с..

публикувано на 24.11.24 в 13:05

Сериозни образователни игри разработват учени от БАН

Институтът по математика и информатика - БАН, учредител на Регионалния академичен център на БАН - Бургас, стартира нов проект BG-RRP-2.011-0004 "Иновативна софтуерна платформа за сериозни образователни игри с креативна визуализация за изграждане на компетентност и отговорно управление на природните ресурси" (ProNature). Ръководител на проекта е доц...

публикувано на 22.11.24 в 10:20

Обичат ли учениците училището?

Даниъл Т. Уилингам е когнитивен психолог, посветил живота си на нелеката задача да "превежда" достиженията на науката на езика на класната стая. Всички съвети на експерта са събрани в книгата "Защо учениците не обичат училището?", издадена на български език.  Като тръгва от тезата, че има девет принципа за работата на ума, които не биха се променили..

публикувано на 21.11.24 в 16:30

Изложбата "70 години ЦЕРН" може да се види във Физическия факултет на Софийския университет до края на ноември

Във връзка с 70-годишния юбилей на ЦЕРН и по случай 25-ата годишнина от пълноправното членство на България във водещата научна организация, Министерството на образованието и науката, Софийският университет "Св. Кл. Охридски" и Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергетика към БАН организират изложба, която е посветена на настоящето и бъдещето..

обновено на 21.11.24 в 15:49

18.XI.1989: Първа глътка свобода

На 18 ноември 1989 г. преди 35 години пред Храм-паметника "Св. Александър Невски" се проведе първият митинг на българската опозиция, възвестил необратимостта на политическите и обществени промени в страната. Тогава видяхме лицата на т.нар. "неформали" – косясали, брадясали, рошави и донякъде неугледни, но в същото време всички с плам в очите,..

публикувано на 21.11.24 в 12:25