Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Българомразци има, а българолюбци?

Говорим за причастни към съдбата на България чужденци, живели у нас по различно време, дошли от различни страни, представители на различни занятия, но обединени от доброто отношение към нас. Правим го по повод новоиздадената книга с автор Милена Димитрова, носеща такова заглавие – "Десет велики българолюбци". Вътре става дума за известните на всеки българин княз Александър Батенберг, Емили Странгфорд, Джанюариъс Макгахан. Става дума обаче и за не толкова известната днес на младите Мерсия Макдермот, а и за такива имена, непознати за по голямата част от българите като генерал Иван Инзов, журналиста Едуард Кинг, етнографа Мартин Кейниг, допринесъл немалко за това песента на Валя Балканска да лети в космоса. Обекти на авторовия интерес са несъмненият герой от нашите войни, швейцарецът Руи Айер, художникът и военен кореспондент, испанецът Хосе Пелисер, италианският филолог Рикардо Пикио.

Милена Димитрова разказва за някои от тях с оглед личното си познанство, а за фигури като ген. Инзов и Едуард Кинг – във връзка със събития, посветени на паметта им. Спорната, а и отчасти премълчавана през миналите десетилетия фигура и роля на княз Батенберг е осветена в книгата повече от доброжелателно, а Димитрова и проф. Митев намират основания за това. Те наблягат на относително добрата памет на българите днес за този рано отишъл си първи български княз в най-новата ни история. Научаваме още за спорния произход на генерал Инзов, смятан за незаконороден син на руското императорско семейство, но и за големите му заслуги за бесарабските българи и покровителството, което им е оказвал, докато е бил глава на областта в този регион на империята. Милена Димитрова напомня как тленните му останки са носени в оловен ковчег на ръце повече от 230 километра от признателните му бесарабски българи.

И тя, и Пламен Митев смятат, че положителните оценки отвън са носели самочувствие на младата ни нация в началото на самостоятелното ѝ развитие, а фигури като Джанюариъс Макгахан, Едуард Кинг, Мерсия Макдермот са изиграли и несъмнена исторически позитивна роля за по добри нагласи на общественото мнение по света за българите и България.


По публикацията работи: Росица Михова
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. Боряна Делийска

"За здравето" – 2024 година

Аналитично, критично и с чувство за хумор подходихме към свършеното от екипа през отминаващата година. В това усилие ни помогна проф. Боряна Делийска, която бе в центъра на дискусията с любимата ѝ професионална тема – нефрология и здравето на бъбреците. Започнахме с дискусионния въпрос – колко течности трябва да поема здравият организъм в денонощие?..

публикувано на 26.12.24 в 12:45
Храм „Рождество Христово“ и Софийската синагога

Рождество и Ханука

Днес християните от цел свят отбелязват Рождество Христово, а довечера евреите   посрещат своя празник на Светлината – Ханука. И българи и евреи ще се съберат в своите храмове, ще запалят своите свещи, за да осветят те не само сградите отвътре, но и душите на вярващите... Какъв е за всяка общност празника и как различните софийски храмове събират..

публикувано на 25.12.24 в 09:45

При Дядо Коледа… през август

По Коледа всички погледи са вперени в Лапландия – мястото, където Дядо Коледа живее цяла година. Спазвайки веруюто да ви разказваме и за най-известните места от необичайна гледни точки,   ще ви представим родината на щедрия старец през  противоположния сезон - лятото. Биляна Траянова от предаването "Без багаж" е посетила селището на Дядо Коледа в..

публикувано на 24.12.24 в 18:10

Разказвачи "връщат" приказката на възрастните

Следобедът в очакване на Бъдни вечер е приказно време, тъкмо за разказване на истории. В предаването "За думите" гостуват три разказвачки на приказки – Ценка Кучева, Цветомира Гергинова и Гергана Николова, част от група разказвачи, захванали се да "върнат" приказките в живота на съвременните хора. Български народни приказки, епични песни, авторски..

публикувано на 24.12.24 в 12:50
Александра Русева, проф. Андреана Ефтимова, Венета Гаврилова, Невена Георгиева и Дарина Ангелова

Студенти коментират думите на 2024 година

Настроени за сериозна равносметка на събитията, белязали отминалите месеци, всяка година леко се озадачаваме от думите, избрани от големи световни речници и издателства като "дума на годината". Вторият поглед обаче и информацията за начина на избор хвърля върху картината друга светлина или най-малкото показва колко различни са вълненията на тези..

публикувано на 24.12.24 в 11:05