Могат ли промени в законодателството по отношение на сечта и на строителството в горските територии да превърнат 17% от горите на България в просеки и пътища?
В "Нашият ден" чуваме мнението на Тома Белев, горски експерт, представител на инициативата "Зелени закони” и съпредседател на "Зелено движение".
На телефонната линия на предаването се включва и Кирил Ташев, представител на Изпълнителната агенция по горите към Министерството на земеделието и храните.
Министерството на околната среда и водите все още не е изпратило своя отговор на въпроса дали ще разпореди да се извършват процедури за екологична оценка по реда на Закона за опазване на околната среда и по оценка за съвместимост с целите на екологичната система от защитени зони на ЕС "Натура 2000".
По думите на Белев предвидените промени целят да приведат в употреба специални големи машини, непригодни за типа гори в България.
"Горското стопанство у нас не работи така. Няма такава традиция в лесовъдството. Това е проблем по отношение на услугите, които ни предоставят горите", категоричен е Белев.
Горският експерт изтъква, че Институтът по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН е изпратили становище , в което застъпва тезата, че този тип машини ще застрашат живота, видовете и водите в горите.
Според Белев ограничението за 17 % просеки възлиза на 600 000 хектара горска площ, която няма как да бъде отчетена.
Кирил Ташев се присъединява към разговора, за да съобщи, че според анализ на Изпълнителната агенция по горите нашите горски територии в момента са в едно от най-добрите си състояния, що се отнася до биоразнообразие, площ и запас. Това, по думите на Ташев, е заслуга на провежданите през последните години горски политики, както и на гражданската активност и работата на лесовъдите.
Сериозните предизвикателства, които трябва да бъдат овладени, са горските пожари и съхненето на иглолистните гори, допълва Ташев.
Експертът отрича твърдението, че промените ще доведат до изсичане на 600 000 хектара гори. Площите за просеки и пътища са в размер между 200-250 хектара сочи справка в информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
Голите сечи възлизат на 0,1 % или 5 000 хектара, а общата площ на всички видове сечи се простира върху 160 000 – 190 000 хектара – около 4 % от общата горска територия на страната, заявява Ташев.
През годините горите у нас са стопанисвани и вече има изградена пътна мрежа за преминаване на техника и работа с въжени линии, затова въпросните 17 % просеки няма да бъдат изграждани от нулата, подчертава Ташев.
В отговор Белев заявява: "Ако досега целта на лесовъдството беше да намерим дървото на бъдещето, да се грижим за него, да стане голямо, да стане най-добрия материал, сега вкарваме едни машини, които нямат тази цел. Те имат цел добив на дървесина. Да казваме, че за 100 години не сме добивали едра строителна дървесина не е вярно. И в момента ползваме такава дървесина и без тези машини. Премахваме погледа върху дървото и насочваме поглед върху целулозата."
Ташев отвръща, че от малко над 5 млн. кубика дървесина, добивана в България, близо 4 млн. излиза под формата на дърва за горене. Това, по думите на Ташев, са ниски цели, които лесовъдите не могат да си позволят да поддържат.
В процеса на разработване на промените са проведени много срещи и общественото обсъждане продължава, заявява Ташев.
Целия разговор чуйте в звуковия файл:
В ефира на предаването "Нашият ден" гостува Десислава Алексиева – бивш председател на Управителния съвет на Асоциация "Българска книга". Тя сподели важни акценти за бъдещето на организацията и българската книжна култура. Новият председател на асоциацията е Петя Господинова, която досега заемаше поста заместник-председател. Алексиева..
Уртикарията – често наричана "копривна треска" – се оказва значително предизвикателство в дерматологичната практика, особено в своята хронична форма. По темата говори проф. д-р Жана Казанджиева, дерматолог в клиниката по кожни и венерически болести "Евродерма". Специалистката подчерта новите насоки в терапията на хроничната уртикария и нуждата от..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от изследователски център "Тренд". Изследването е осъществено в периода 12–18 май 2025 г. чрез метода "Лице в лице" сред 1001 пълнолетни граждани. Основните пречки за водене на здравословен начин на живот са..
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди кокошки в клетки по целия свят. Натъпкани в мръсни телени заграждения, до 10 птици заедно в една клетка прекарват целия си живот. Всяка кокошка разполага с по-малко пространство от обикновен лист..
Летните горещини крият сериозни рискове за здравето на хората с хронични заболявания, особено тези с проблеми на сърдечно-съдовата система. В предаването Lege Artis доц. Красимира Христова , кардиолог и председател на Асоциацията по сърдечно-съдова образна диагностика, сподели важни препоръки за безопасно преминаване през горещите месеци. Според доц...
Представете си, че сте затворени в клетка. Няма светлина. Няма свеж въздух. Няма място за движение. И няма изход. В момента това е животът на милиарди..
43 % от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, 75% не са посетили библиотека, 63 % не са ходили на театър, 83% не са ходили на..
Едва 6% от българите водят здравословен начин на живот, а само 2% спортуват всеки ден. Това сочат данни от национално проучване, проведено от..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg