Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Български рози цъфтят в замъка на княз Батенберг

Всички знаем кой е княз Александър фон Батенберг, първият владетел от Третото българско царство – роден във Верона германски принц, участник в руско-турската освободителна война, пожертвал титлата си в името нашето съединение.

В палата Хайлигенберг недалеч от Франкфурт, където е израснал, има малка експозиция в памет на Сандро, както са го наричали близките му. Замъкът е построен от великата херцогиня Вилхелмина Хесен-Дармщат в началото на 19-и век, но на хълма, от който се разкрива възхитителна гледка към долината на река Рейн има останки от манастир от 14 век и липа на 1000 години.

Запознах се с председателя на фондация "Хайлигенберг-Югенхайм" д-р Йоахим Хорн, покрай изложбата "Сандро – Александър фон Батенберг. Една европейска съдба", предоставена от германската фондация на българската фондация "Ценности". Разговаряхме в една от залите, където Александър фон Батенберг е тичал като малко момче.


С превода помага Зигрун Комати, доктор по българистика, част от екипа, който в продължение на няколко години е събирал факти, документи и снимки за нашия княз. Надявам се след нашия разговор с д-р Йоахим Хорн повече българи да научат за мястото, където е израснал.

Председателят на фондация "Хайлигенберг-Югенхайм", която се грижи за замъка, където е израснал княз Александър фон Батенберг, разказва за посветената на него изложба и представя авторския екип, който в продължение на четири години е проучвал и събирал документи, факти и снимки. Изложбата "Сандро – Александър фон Батенберг. Една европейска съдба" може да се види и днес в замъка Хайлигенберг.

Благодарение на фондация "Ценности" тя бе показана и у нас – в Националната галерия, в парламента, във външното министерство и пловдивския исторически музей.


С д-р Хорн правим и виртуална разходка из палата и парка, където руското императорско семейство всяко лято е гостувало при фамилията на нашия княз.

Баща му е брат на императрица Мария, съпругата на Александър Втори и за височайшия влак, с който пристигали е построена специална гара. А за охраняващите ги казаци т.нар. Руски дом, в който е разположена експозицията за българския княз.

Тя разказва историята на рода му, неговата собствена и представя няколко експоната, дарени от далечни братовчеди, тъй като потомците му Крум Асен и Вера Цветана не оставят преки наследници. Могат да се видят офицерският му кортик и чиния от сребърен панагюрски филигран.

От д-р Йоахим Хорн научаваме любопитни подробности за замъка Хайлигенберг, в чиито парк е надгробната плоча на коня Душек, участвал в боевете на Сръбско българската война с Героя от Сливница. Както и на любимите му кучета.


Разбрахме, че огромната градина, в която могат да се видят столетни дървета, руините на манастир и закачлива беседка за преобличане до басейна се поддържа във вида, в който е замислена. Но все пак в нея има нещо ново и това са българските рози, пристигнали с трима градинари от Карлово, град-побратим на Зеехайм-Югенхайм..

От д-р Йоахим Хорн научихме още, че ако мечтаете за романтично-царствена сватба, можете да се ожените в замъка, където е израснал българския владетел Александър фон Батенберг. Преводът е на д-р Зигрун Комати, председател на Германо-българското дружество за насърчаване на отношенията между Германия и България.

Снимки: Магдалена Гигова
По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Сондажи в премълчаната история

"Българската политическа почва" – тази книга на социолога Димитър Ганев се превърна в обсъждано интелектуално събитие – и одобрявано, и критикувано. Идеята му, че политическата култура на българина е определена от различни почвени слоеве и че само чрез сондаж на тези слоеве можем да схванем същността си днес, безспорно е иновативна, но и малко..

публикувано на 10.01.25 в 15:40

Липсата на финансиране на науката ще доведе до нейната стагнация

В Отворено писмо  о т Координаторите на националните изследователски инфраструктури, обекти от Националната пътна карта за научна инфраструктура, до Министерския съвет, Народното събрание, еврокомисар Екатерина Захариева, МОН и представители на медиите учените изразяват тревога от  Постановление № 407/22.11.2024 на МС ,  с което всички..

публикувано на 10.01.25 в 14:10
Преображенски манастир

Ще възстановят входната врата на Преображенския манастир

Инициатива за наземното лазерно сканиране е на кмета на Велико Търново Даниел Панов. Той се обръща с молба УАСГ да направи експертиза заради рушащото се крило на входа на Преображенския манастир, който е паметник на културата.  Всяка една интервенция на такива обекти е необходимо да мине през обследване и по-строг контрол, разказва в..

публикувано на 09.01.25 в 18:24

Израел: Иновации в управлението на водните ресурси

Неотдавна по инициатива на посолството на Израел в България се проведе събитие, което постави акцента върху иновациите и технологиите в управлението на водните ресурси. Темата за управлението на водните ресурси е болезнено актуална за България. В момента има региони от страната, които са в режим на водата. На свой ред Израел е световен лидер..

публикувано на 09.01.25 в 16:16

За звездите без лирика

Историята на българската астрономия, част от световното астрономично познание, е обект на настоящето предаване. Говорим за първия телескоп, използван от българин – Петър Берон с прословутата му "зрителна тръба" станала символ на стремежа на сънародниците ни към изучаване на космоса, и оказала се и върху днешната банкнота от 10 лева. Припомняме си как..

публикувано на 09.01.25 в 10:42