Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Античните надписи на Дионисопол

Снимка: Университетско издателство

Предаването "Нашият ден" пренася своите слушатели назад във времето насред античния град Дионисопол – днешен Балчик. След откриването на храма на Понтийската майка на боговете Кибела учените се срещат с 30 неизвестни до този момент надписи, които се превръщат в повод за цялостно изследване на античните надписи в града.

Повече за тяхната същност и значение разказва гл. асистент Николай Шаранков, преподавател по епиграфика, история и историческа граматика на класическите езици в СУ "Св. Климент Охридски".

Античните надписи на Дионисопол обхващат Елинистичната епоха и епохата на Принципата – от IV век пр. Хр. до IV век сл. Хр. Дълго време Дионисопол е сред пренебрегваните от археологията антични градове по Черноморието, но вече налице са вълнуващи данни за бита и религиозните култове от класическата епоха до Късната античност.

Шаранков разказва за някои от интересните религиозни практики, свързани с религиозния живот в Дионисопол.  

Открити са и непознати до този момент думи, обогатяващи представата за древногръцкия език, а един от надписите коригира топоним от текстовете на Плиний Стари и Стефан Византийски. Поправката е предположена от ренесансов учен още през 1492 година, но никой не му е обърнал внимание, уточнява Шаранков.

Повече по темата чуйте в звуковия файл:  


По публикацията работи: Бисерка Граматикова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ

В Либия единствената опасност са джигитите по пътя

Ректорът на УНСС проф. д-р Димитър Димитров посети Либия по официална покана на президента на Университета Гарюнис в Бенгази д-р Азедин Идриси. По мнение на мнозина, след падането на Кадафи държавата е едно от последните места по света, където човек би отишъл доброволно. Реалността се оказва доста по-различна. Проф. Димитров ни пренася в онази..

публикувано на 16.01.25 в 16:45

Красимир Коцев: За "човешкото" в изкуствения интелект

Електричество, данни, метал – вените, невроните и коститена едно ново същество, което не принадлежи нито на природата, нито на човечеството. Една и съща реалност ли виждат човекът и изкуственият интелект? Kъде са аналогиите с човешките сетива? Освен да му дадем сетива, можем ли да го приучим и на чувства – разговор във "Време за наука" с..

публикувано на 14.01.25 в 12:04

Еврика! Успешни българи: Владислава Георгиева

Владислава Георгиева е асистент в катедра "Комуникационни мрежи и системи" към факултет "Артилерия", противовъздушна отбрана и компютърни и информационни системи във ВВУ - Шумен. По време на следването си в Шуменския университет"Епископ Константин Преславски” през 2016 година печели именната стипендия "Акад. Димитър Мишев", която фондация "Еврика"..

публикувано на 13.01.25 в 17:05
Проф. Александър Оскар

Мобилните устройства са най-мощният стимул за развитие на късогледството

Първият профилактичен преглед се прави, когато детето е на 6 месеца, след това на 3,6 години и след това в предучилищна възраст, разказва в предаването "Следобед за любопитните" проф. Александър Оскар – ръководител на Катедрата по офталмология към Медицинския университет в София, началник на Клиниката по очни болести към УМБАЛ "Александровска" и..

публикувано на 13.01.25 в 12:20

Предпочитанието към лични имена на български владетели е тенденция

В първото за новата година издание на предаването "За думите" с доц. Мая Влахова от Секцията по ономастика на Института за български език коментираме имената на първите бебета за 2025 г. и тенденциите, които се очертават в избора на младите родители. Крум е наречено първото момченце, сред останалите два пъти се появява името Самуил, което потвърждава..

публикувано на 12.01.25 в 13:05