Жителите на троянското село Черни Осъм са обезпокоени от развитието на проекта за изграждане на язовир в близост до населеното място.
В "Нашият ден" чуваме гласовете на местните жители в лицето на Владислав Кардашимов и на Иван Тотковски.
Получаваме отговор по темата от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, както и от Министерството на околната среда и водите.
Гост в студиото е Димитър Куманов от сдружение "Балканка", който коментира дали изграждането на язовира е единственото спасение от безводието в Ловешко и Плевенско.
Кардашимов и Тотковски подчертават, че информацията за изграждането на язовир "Черни Осъм" е достигнала до местните жители чрез медиите и досега нито един представител на властта не е посетил района.
И двата областни града страдат от огромни водозагуби, заявява Кардашимов, който е учуден от липсата на алтернативни решения и действия по водоснабдяването години наред.
Тотковски изтъква липсата на ясна информация как ще протече работата по изграждане на язовира – точно местонахождение на проекта, преместване на земни маси, транспорт на материали и въздействие на всички тези фактори върху живота на местното население.
Гостът в студиото Димитър Куманов, който следи всички големи водни проекти в България, подкрепя опасенията на местните жители за рисковете от изграждането на язовир "Черни Осъм". По думите на експерта със сигурност подобен проект ще окаже негативно екологично влияние в Централния Балкан.
Куманов акцентира върху това, че изграждането на язовир би отнело 15-20 години предвид безкрайните административни процедури, потенциалната съпротива на активисти и местни жители, техническото време за проектиране и строителство.
Гостът посочва за пример язовир Луда Яна, който е процес на изграждане вече 15 години и още не е пуснат в действие.
Куманов изразява своята сигурност, че язовир "Черни Осъм" не е крайно необходим за справяне с водната криза в района.
В отговор на въпроса дали проектът застрашава Националния парк "Централен Балкан" и биосферния резерват "Стенето" Министерството на околната среда и водите заявява: "Тъй като в министерството няма стартирала процедура по реда на екологичното законодателство, отговорът на този въпрос не може да се даде еднозначно. Нямаме информация за параметрите и точното местоположение на проекта за язовир Черни Осъм, за да можем да кажем дори и в предварителен порядък дали има рискове Национален парк "Централен Балкан" и биосферния резерват, както и други защитени територии."
Кардашимов и Тотковски коментират писмото, посочвайки къде се корени реалния проблем с водоснабдяването в общините Плевен и Ловеч.
Магистралният (отвеждащ) водопровод, който водоснабдява областните градове, е с изтекла давност и е силно компрометиран, по думите на Кардашимов.
Държавният ВиК холдинг е бил изготвил голям проект за подмяна на въпросния водопровод, който обаче е спрян, но крайно необходим, смята Кардашимов. Той настоява, че спешната реконструкция на най-компрометираните участъци на водоснабдителната мрежа в двете населени места е първата стъпка към решаване на проблема.
Чуваме материал от края на 2023 година на кореспондента на БНР в Плевен, в който Николай Ненков, бивш регионален министър, определя изграждането на язовира като дългосрочно решение. В репортажа Ненков говори още за 50 % водозагуби поради незаконни байпаси по водопроводната мрежа.
Куманов, на свой ред, определя строенето на язовири като "златна кокошка за българската хидротехническа мафия" и посочва негативни примери от цялата страна.
Експертът подкрепя алтернативните решения на местните за рехабилитация на системите и заявява, че има изградена водоснабдителна система от язовир Сопот с пречиствателна станция и питеен водопровод, но тя не е пусната по неясни причини. Днес съоръжението е разбито, но неговото реновиране е възможно решение, по думите на Куманов.
Отговорът на Министерството на регионалното развитие и благоустройството гласи, че съществуващата водоснабдителна система "Черни Осъм" се използва за питейно-битово водоснабдяване на населени места в общините Троян, Ловеч и Плевен, обслужвани от три ВиК оператора.
"Недостигът на вода за Плевен, Ловеч и Троян и множество малки населени места е свързан с драстичното намаляване на водните количества в периоди на крайно засушаване. Капацитетът на водоизточника се променя при нормални климатични условия", заявява министерството и допълва, че необходимостта от язовир се появява още през 60-те години.
През 80-те и 90-те са предприети дейности, които биват прекратени в начална фаза. През 2001 година е подписан меморандум между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на околната среда на Италия за изграждане на язовира. Разработката е била базирана на актуални към момента данни.
Поради изминалия дълъг период от редица нормативни, демографски, икономически промени, както и поради зачестили периоди на воден режим в района, Министерството на регионалното развитие и благоустройството вижда необходимост от актуализация на данните и нова икономическа и екологична оценка на проекта.
В рамките на бюджетната прогноза за 2025-2027 министерството предлага осигуряване на средства за водоснабдителна система "Черни Осъм", както и за реконструкция на магистрални водопроводи на територията на Ловеч и Плевен. Необходимо е да бъдат задействани редица процедури – включително за обществена поръчка и за екологична оценка.
Куманов изтъква, че в отговорите на двете министерства не фигурира най-важният компонент – хората, живеещи в района.
В края на разговора експертът заявява: "Безспорно хората в Ловеч и в Плевен също имат значение. Безспорно, преди да се премине към реализация на проект, който ще отнеме 15 години, първо трябва да се видят всички други решения и да се изследват всички други възможности, които са много по-кратки и ще решат проблема."
Повече по темата чуйте в звуковия файл:
През последните дни сериалът "Юношество" разбуни обществения дебат, провокирайки размисли за средата, в която израстват днешните млади хора. Той насочи вниманието към начина, по който възрастните често подценяват факторите, формиращи съзнанието и поведението на новото поколение. В предаването "Време за наука" гостува Яница Петкова от агенция..
Освен Ден на шегата, 1 април е и Международен ден на птиците – една от най-старите дати в природозащитния календар . По този повод д-р Атанас Грозданов от Биологическия факултет на Софийския университет и част от общността "Дивата София" споделя своите наблюдения за връзката между присъствието на птици в ежедневието ни и усещането за щастие...
В навечерието на връчването на наградите "Инвеститор на годината", Мила Ненова , изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции, сподели в ефира на "Нашият ден" важността на тези награди за икономиката на страната и усилията, които се полагат за подобряване на инвестиционния климат в България. Тя подчерта, че събитието е не само..
Гимназията по механизация на селското стопанство "Пейо Яворов" в гр. Гоце Делчев изглежда е едно от най-бързо развиващите се училища в страната. Дори ако вземем само един от показателите – постоянно увеличаващият се брой на учениците – няма да сгрешим, ако допуснем, че тази гимназия дава надежда за бъдещето на селското стопанство в България. За..
1 април е не само Денят на шегата, а и Международният ден на птиците. Във Велико Търново днес, от 18:00 часа, в ТАМ – пространство за културни събития и социални инициативи, ще бъде създаден клуб по орнитология "В света на птиците". Негов инициатор е екологът Красимир Христов. С него разговаря редакторът Ани Маринова. Слушайте!
В рубриката "Културен код" на предаването Terra Култура гостува маестро Константин Илиевски – главен диригент на Симфоничния оркестър на Българското..
Вървиш, не спираш, силуети на хора се движат около теб, но ти чуваш само неговия глас. Превзел те е. Говори ти за старата любов, която е като сън,..
През 1970 г. Международната организация за радиоразпръскване обявява 1 април за Международен ден на хумора и шегата по радиото, с цел да се напомни на..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg