Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Как се рецитират стихове за герои

Снимка: БТА

На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически загинал за свободата на народа си, но фигура с изключителен размах, модерни идеи и държавническо мислене далеч преди държавата ни да се роди отново.

В тези дни по традиция по площади, тържествени зали и класни стаи се рецитират стиховете на големите ни поети, посветени на този "образ безподобен". Как обаче звучат те в устата на съвременните професионални и непрофесионални изпълнители на стихове.

За това разговаряме в предаването "За думите" с преподавателя по сценична реч проф. Любомир Гърбев. Ако в архивните записи с рецитации на старите актьори правят впечатление патосът и съвършеното владеене на ритъма и произношението на българския език, в съвременните интерпретации нерядко долавяме фалшива приповдигнатост и учудващи акценти, издаващи невникване в смисъла.

Стереотипното мислене, изграждано в процеса на 12-годишното обучение в средното училище, не е ли причината много от младите хора да не успяват да вникнат в идеята, подтекста, дори красотата на поезията. Възможно ли е днес, все по-отдалечени от историята, родила стиховете, да очакваме някой да ги изрече на глас правдиво и искрено. И един допълнителен въпрос обсъждаме – не е ли полезно все пак ученето на стихове в ученическа възраст.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
проф. Маргарита Попова

Проф. Маргарита Попова: Работим по улавянето и оползотворяването на въглеродния диоксид

"Последният проект, по който работим с моите колеги, е насочен към изграждане на затворен цикъл за директно изгаряне на биомаса за получаване на енергия чрез улавяне на отделения въглероден диоксид от димните газове, използвайки зеолитни абсорбенти,  получени от отпадъчните пепели от същия процес, както и силикатни абсорбенти, получени от..

публикувано на 21.07.25 в 10:10
Акад. Атанас Атанасов

Акад. Атанас Атанасов: Храната има енергия, която влияе върху нас

Когато разберем същността на българската храна, ще разберем и как профилактично да я използваме за здравето си. Акад. Атанас Атанасов е един от водещите земеделски учени в България с дългогодишен и впечатляващ опит в теорията и практиката на земеделската наука. Някои от неговите перспективни виждания са изпреварили времето и очевидно ще имат..

публикувано на 19.07.25 в 09:40
Валентин Георгиев

Еврика! Успешни българи: Ивайло Къртев

Той е лауреат от Националния конкурс "Млади таланти". Миналата 2024 година му донесе още отличия - бронзов медал и почетна грамота на Международната Менделеевска олимпиада по химия в Китай. Ивайло Къртев беше и един от нашите представители на ЕКСПО на науките по линия на МИЛСЕТ в Сараево. Тази година завърши пловдивската Математическа гимназия..

публикувано на 14.07.25 в 17:05
д-р Чавдар Ботев

Д-р Чавдар Ботев: В България има условия за лечение на постковид синдром

"В световен мащаб, близо 400 милиона души, като след делта варианта на Covid почти 10 процента имат постковид синдром, а след омикрон – пет процента. Постковид синдромът е като един скрит айсберг и едва сега започва да се появява, а през последния месец ние научихме най-много за проблемите след постковид. До миналата година са направени 13 милиарда..

публикувано на 14.07.25 в 09:40

Национален природонаучен музей, епизод 1: История и запознаване

Националният природонаучен музей към БАН е най-старият музей в България, и най-старият и най-богатият измежду природонаучните музей на Балканския полуостров. На втори август 1889 г., две години след качването на престола, княз Фердинанд показва на обществеността своите колекции и обявява създаването на Естественоисторическия музей. Първия..

публикувано на 14.07.25 в 09:10