На 18 и 19 февруари с тържествени прояви България отбеляза 152 години от гибелта на най-светлата личност в историята на нашето национално възраждане и освобождение от петвековно потисничество и безправно съществуване в рамките на Османската империя. Васил Иванов Кунчев, Дякон Игнатий, Апостола, Левски – не просто обаятелен образ на герой, мъченически загинал за свободата на народа си, но фигура с изключителен размах, модерни идеи и държавническо мислене далеч преди държавата ни да се роди отново.
В тези дни по традиция по площади, тържествени зали и класни стаи се рецитират стиховете на големите ни поети, посветени на този "образ безподобен". Как обаче звучат те в устата на съвременните професионални и непрофесионални изпълнители на стихове.
За това разговаряме в предаването "За думите" с преподавателя по сценична реч проф. Любомир Гърбев. Ако в архивните записи с рецитации на старите актьори правят впечатление патосът и съвършеното владеене на ритъма и произношението на българския език, в съвременните интерпретации нерядко долавяме фалшива приповдигнатост и учудващи акценти, издаващи невникване в смисъла.
Стереотипното мислене, изграждано в процеса на 12-годишното обучение в средното училище, не е ли причината много от младите хора да не успяват да вникнат в идеята, подтекста, дори красотата на поезията. Възможно ли е днес, все по-отдалечени от историята, родила стиховете, да очакваме някой да ги изрече на глас правдиво и искрено. И един допълнителен въпрос обсъждаме – не е ли полезно все пак ученето на стихове в ученическа възраст.
Въпроса обсъждаме в рубриката "Всичко за образованието" с Донка Дойчева-Попова, инициаторка на петиция "За ефективно чуждоезиково обучение в училище". Не е тайна, че обучението по чужд език, най-вече английски, не отговаря на възможностите на децата и очакванията на семействата. За впечатляващия брой учебни часове (най-малкото 574 от втори до..
Колкото и древни да са корените на вълшебната приказка, тя достига до нас предимно в писмения, "олитературения" си вид, т.е. чрез перото на известни и неизвестни, талантливи и не дотам даровити разказвачи. Дори когато говорим за "класическите" фолклорни приказки, те пак не са съвсем онези, които са си предавали хората от предписмените общества...
Гост в предаването "Другият до мен" беше Траян Траянов, изпълнителен директорна фондация "Заедно в час". Философията на Фондацията е, че всяко българско дете може и трябва да развие своя потенциал, независимо къде е родено и какви са финансовите възможности на родителите му. Според Траян Траянов хората са ключът. Вярно е, че България не..
Под този наслов традиционно правим своеобразен отчет за свършеното от екипа като обществена функция и отговорност. С езика на цифрите е лесно: 17 години по 52 съботи... Не е уморително да кажеш 888 пъти "добро утро", "здравейте", "честита събота", "аз също ви обичам!" Отбелязахме годишнината с колеги и гости, с които заедно тръгнахме и извървяхме..
Учeни зa пъpви път пoдpoбнo изcлeдвaxa нaчинa, пo ĸoйтo гeнeтичният мaтepиaл нa виpyca Nіраh ce възпpoизвeждa в зapaзeнитe ĸлeтĸи. Информация за това бе публикува в научните списания. "Това не е първата публикация за този вирус, който бе открит през 1999 година в Малайзия и носи името на едно селце там. Става дума за вирус с RNK геном, ĸoйтo..
Сдружение "Заедно за чиста природа" кани слушателите на "Нашият ден" на разходка до сондажите в община Божурище. В събота (29 март) от 10 ч. желаещите..
Във време, когато бездуховността, безчовечността и незаинтересоваността са сред най-големите предизвикателства на обществото, изкуството може да бъде..
На 26 март в Гьоте-институт, София ще бъде премиерата на новата стихосбирка на Вангел Имреоров "Отмиване на тъмнината". Дизайнът на корицата е на Моника..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
