Образованието на ромските деца – единственият път за измъкване от бедността и надежда за по-добро бъдеще

По повод 8 април – Международния ден на ромите, гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в начален етап в ОУ "Кочо Честименски" в с. Динката, област Пазарджик. В момента преподава в 4 клас на деца роми – някои са от семействата са с добри финансови възможности, а други са многодетни и под прага на бедността.

Мария Николчева работи по програмата "Нов път в преподаването" на фондация "Заедно в час" и има невероятен подход към децата. Когато е поела класа, децата са били трудно контролируеми, импулсивни. Сега са ученолюбиви и знаещи.В началото фокусът ѝ е бил да ги научи да бъдат добри един към друг и да спазват правила, да ги стимулира да говорят на български и дори просто да идват на училище.Днес децата нямат търпение да свършат почивните дни или ваканцията, за да се върнат в училище.

В практиката си тя използва и единбуквар, разработен за деца билингви. Подходът и е индивидуален, а благодарение на партньори и доброволчески организации успява да изведе своите ученици неколкократно от общността в местното село Динката.

Основно нещо, върху което поставя фокус, е да се свърже с техните родители, и те да повярват в това, че наистина образованието е ценно.
"Дори когато е трудно, ние никога не се отказваме", споделя Мария Николчева.

Емануил Христов е учител по история в 106 ОУ "Григорий Цамблак" в София. Той е от ромски произход, а неговата лична история е много вълнуваща и вдъхновяваща.

Изключително важен за децата роми, на които преподава, е личният му пример. Той им разказва какво му е струвало да стигна дотук. И че това се случва с много труд, много увереност, а единственият път да излязат от мястото, в което са родени и да променят съдбата си, е чрез качествено образование.

Емануил Христов е от село Мирково в полите на Стара планина. Родителите му нямат дори основно образование и посещаването на училище от петте им деца не е приоритет за тях. Но той още от малък е решен да следва своя собствен път.

Когато е едва в 6-и клас, животът му се преобръща – губи майка си, а грижата за Емо и по-малкия му брат поема баба му. Баща му отдавна ги е изоставил и Емо още тогава осъзнава, че сам трябва да поеме отговорност за живота си. Неволите и тревогите не сломяват неговата целеустременост и той показва отличен успех в училището в с. Буново. Когато училището там е закрито, Емо продължава образованието си в с. Чавдар, а по-късно и в Златица, където завършва основното си образование с отличен успех.

Гимназията в Пирдоп, където учи туризъм, се оказва повратен момент в живота му. Емил избира това училище, защото му харесва идеята да стане готвач, но там намира нещо повече – учители, които виждат потенциала му и го подкрепят. Докато учи в Пирдоп, трудностите не свършват – той започва да работи на 14 години, за да може да се издържа.

В 10-и клас в гимназията идват нови учители – Даниела Иванова и Велислава Романова, които променят начина му на възприемане на образованието. Двете са част от програмата "Нов път в преподаването" на фондация "Заедно в час". Велислава тогава преподава "История", а Даниела – "Български език и литература".

Преподаването и разговорите с Велислава Романова провокират у него силен интерес към историята. През 2024 година Емануил Христов завършва специалността в Софийския университет и вече е учител в 106 ОУ "Григорий Цамблак”.

Той е първият човек в семейството с висше образование.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Мария Николчева и Емануил Христов може да чуете в звуковия файл.