Eмисия новини
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Образованието на ромските деца – единственият път за измъкване от бедността и надежда за по-добро бъдеще

Мария Николчева и Емануил Христов
Снимка: Светлана Вълкова

По повод 8 април – Международния ден на ромите, гости в предаването "Другият до мен" бяха Мария Николчева и Емануил Христов. Мария е учител в начален етап в ОУ "Кочо Честименски" в с. Динката, област Пазарджик. В момента преподава в 4 клас на деца роми – някои са от семействата са с добри финансови възможности, а други са многодетни и под прага на бедността.

Мария Николчева работи по програмата "Нов път в преподаването" на фондация "Заедно в час" и има невероятен подход към децата. Когато е поела класа, децата са били трудно контролируеми, импулсивни. Сега са ученолюбиви и знаещи.В началото фокусът ѝ е бил да ги научи да бъдат добри един към друг и да спазват правила, да ги стимулира да говорят на български и дори просто да идват на училище.Днес децата нямат търпение да свършат почивните дни или ваканцията, за да се върнат в училище.

В практиката си тя използва и единбуквар, разработен за деца билингви. Подходът и е индивидуален, а благодарение на партньори и доброволчески организации успява да изведе своите ученици неколкократно от общността в местното село Динката.

Основно нещо, върху което поставя фокус, е да се свърже с техните родители, и те да повярват в това, че наистина образованието е ценно.
"Дори когато е трудно, ние никога не се отказваме", споделя Мария Николчева.

Емануил Христов е учител по история в 106 ОУ "Григорий Цамблак" в София. Той е от ромски произход, а неговата лична история е много вълнуваща и вдъхновяваща.

Изключително важен за децата роми, на които преподава, е личният му пример. Той им разказва какво му е струвало да стигна дотук. И че това се случва с много труд, много увереност, а единственият път да излязат от мястото, в което са родени и да променят съдбата си, е чрез качествено образование.

Емануил Христов е от село Мирково в полите на Стара планина. Родителите му нямат дори основно образование и посещаването на училище от петте им деца не е приоритет за тях. Но той още от малък е решен да следва своя собствен път.

Когато е едва в 6-и клас, животът му се преобръща – губи майка си, а грижата за Емо и по-малкия му брат поема баба му. Баща му отдавна ги е изоставил и Емо още тогава осъзнава, че сам трябва да поеме отговорност за живота си. Неволите и тревогите не сломяват неговата целеустременост и той показва отличен успех в училището в с. Буново. Когато училището там е закрито, Емо продължава образованието си в с. Чавдар, а по-късно и в Златица, където завършва основното си образование с отличен успех.

Гимназията в Пирдоп, където учи туризъм, се оказва повратен момент в живота му. Емил избира това училище, защото му харесва идеята да стане готвач, но там намира нещо повече – учители, които виждат потенциала му и го подкрепят. Докато учи в Пирдоп, трудностите не свършват – той започва да работи на 14 години, за да може да се издържа.

В 10-и клас в гимназията идват нови учители – Даниела Иванова и Велислава Романова, които променят начина му на възприемане на образованието. Двете са част от програмата "Нов път в преподаването" на фондация "Заедно в час". Велислава тогава преподава "История", а Даниела – "Български език и литература".

Преподаването и разговорите с Велислава Романова провокират у него силен интерес към историята. През 2024 година Емануил Христов завършва специалността в Софийския университет и вече е учител в 106 ОУ "Григорий Цамблак”.

Той е първият човек в семейството с висше образование.

Цялото интервю на Светлана Вълкова с Мария Николчева и Емануил Христов може да чуете в звуковия файл.


По публикацията работи: Росица Михова


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!  
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Д-р Радослава Бекова

Д-р Радослава Бекова: Наградите "За жените в науката" дават самочувствие и създават научно семейство

На 26 ноември в зала "Проф. Марин Дринов" на БАН се проведе 15-та церемония по връчване на отличията "За жените в науката" , организирана от ЮНЕСКО и Софийския университет "Св. Климент Охридски".  В "Нашият ден" разговаряме с Радослава Бекова , доктор по хидробиология и ихтиология – част от екипажа на единствения научно-изследователски кораб в Черно..

публикувано на 27.11.25 в 09:37
Афиш на събитието

Фестивалът на науката започва с над 70 събития и международни гости

Днес започва третото издание на Фестивала на науката . То ще продължи до неделя, 30 ноември . Четиридневната програма включва повече от 40 учени в 70 събития , 15 щанда с демонстрации и две изложби , разположени в пет различни пространства. Специален гост на фестивала ще бъде френският антрополог д-р Оливие Живър , който ще се срещне с..

публикувано на 27.11.25 в 08:19

"Музейко" – епизод 3: Бъдеще

Науката се превръща в игра, когато можеш да я пипнеш и помиришеш, да скочиш с двата крака в друг свят, да експериментираш и да се изненадваш. Когато можеш да мечтаеш. Продължава пътешествието в най-големия детски научен център в България, който се намира в София, "Музейко". Смислов и физически център в интериора на детския музей е неговото..

публикувано на 26.11.25 в 15:57
Проф. Иван Гаврилов и проф. Арман Постаджиян носители на наградата за медицина

Човекът с голямото сърце...

Човешкото сърце не е просто анатомия или орган, то е нарицателно, метафора, често експлоатирано в поезията, в литературата, в киното. Много пъти бива употребявано в народопсихологията, в пословиците и поговорките, в човешките взаимоотношения. Аз винаги съм вярвал, че повечето лекари и лекарският персонал са хора с големи сърца – съпричастни,..

публикувано на 26.11.25 в 12:16

Положителното влияние на младежките субкултури в спорта

Националната спортна академия представи изследване на тема "Младежките субкултури в спорта", което анализира и описва по какъв начин спортът се явява обединяващ фактор на младежи с различна култура, социален статус, ценностна система и жизнен опит. То засяга модерните градски спортове като паркур, брейкинг, уиндсърфинг, сноубординг и др...

публикувано на 25.11.25 в 16:54