В последните дни българската образователна система отново се оказа в центъра на общественото внимание – този път поводът е предложението да бъде намален броят на дните, в които родителите могат да извиняват отсъствията на децата си по домашни причини. Само преди година Министерството на образованието и науката (МОН) увеличи този лимит от 10 на 15 дни. Сега обаче, синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа" настоява, че 15 дни са прекалено много, и предлага броят им да бъде сведен до 7.
Защо се случва тази промяна и какво казва тя за съвременното българско училище? Това е въпрос, на който търси отговор философът по образование и активист Ирина Манушева. Тя е добре позната с участието си в дебати за справедлив достъп до образование и подобряване на образователните политики у нас.
В предаването "Време за наука" Манушева коментира темата с тревога.
Миналата година, припомня тя, увеличаването на позволените дни за отсъствия по домашни причини беше приветствано като стъпка към нормализиране на отношенията между училището и семейството. Учители, родители, лекари и граждански организации настояваха за тази промяна, за да се намали бюрократичният натиск и да се избегне абсурдната ситуация, в която родителите са принудени да прекарват часове в лекарски кабинети заради хрема или леко неразположение. Решението тогава беше възприето като компромис – стъпка към доверие и човечност в системата.
Днес, година по-късно, без да са представени реални данни за злоупотреби, това право е на път да бъде ограничено. Ирина Манушева е категорична – не става дума за привилегия, а за елементарно, логично право, което съществува във всички европейски държави. Никъде другаде не се изискват медицински бележки за кратки отсъствия от училище. Според нея сигналът, който се изпраща към родителите, е ясен – училището не им вярва. Вместо партньори в грижата за децата, родителите отново се третират като потенциални нарушители на правилата.
Вместо да търси доверие и сътрудничество, системата изглежда се връща към стари модели на подозрение и контрол. А това, според Манушева, е не само крачка назад, но и симптом за по-дълбоки проблеми в идентичността на съвременното българско училище.
Какъв образ на образованието градим, когато отнемаме дори малките знаци на доверие към родителите? И какви послания изпращаме на децата, когато бюрокрацията отново взима връх над здравия разум?
Тези въпроси остават отворени – и изискват не просто отговори, а внимателна, дълбока и обществена дискусия.
Слушайте!
В предаването "Нашият ден" и неговата рубрика "Разговорът" гостува Габриела де Лука – изключително колоритна дама, католичка по рождение и италианка по кръв, която разказа за своя аристократичен произход и неподвластната на обществени норми любовна история на своите баба и дядо. Всичко започва в пансион за знатни девойки, където младите дами..
Заедно с микробиолога д-р Йордан Стефанов във "Време за наука" опровергаваме упоритите фалшиви твърдения, че маята за хляб съдържа глутенови дрожди, отразяващи се изключително зле на човешкото здраве. Няма абсолютно нищо вярно – маята представлява просто обикновени и доста безобидни дрожди, които се използват в различни части от хранителната..
Отново поставяме проблема със свръхзадлъжнялостта на физическите лица : защо той е важен за България и каква е причината толкова време да не бъде решен? Какъв е опитът на другите европейски страни в решаването на този социално и икономически значим въпрос? Защо е важно хората да могат да получават безплатни консултантски услуги и кой е начинът да..
В голямата зала на общината във Велико Търново ще се състои прожекция на двата късометражн филма "На брега на морето" и "Град на призраци", за да бъдат запознати младежите в града с темата за трафика на хора. Събитието е организирано от местната комисия за борба с трафика на хора, българския клон на международната НПО организация "Кампания..
Красимир Янков е бивш народен представител от БСП в три Народни събрания. През ноември 2024 г. заедно със съмишленици обяви създаването на Гражданско движение за президентска република. Целта му е промяна на държавното устройство чрез национален референдум, който да въведе президентска република в България. "Много съм доволен от периода, в който бях в..
На 6 март министърът на културата Мариан Бачев отстрани арх. Петър Петров от поста директор на Националния институт за недвижимо културно наследство..
Надежда Маркова е студентка в магистърската програма по квантова информатика на Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". Заедно с това е и носител..
В момент, когато България очаква становището на Европейската комисия и Европейската банка за готовността да се присъединим към еврозоната, сме във вихъра..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg