Ако е вярно, че знаменитата максима "Законо е врата у поле" принадлежи на прословутите с хитростта си шопи, то явно наблюдаваме повсеместна шопизация в сфери и равнища на всекидневието и държавните дела, в които до неотдавна поне видимо законите не можеха да се заобикалят като "врата у поле". Закони все пак има, всеки го знае, дори децата и това е първото стъпало в градежа на правната ни култура, която от там нататък доброволно или по принуда обогатяваме.
Как е било преди десетина века – през далечното Средновековие – в българската държава, каква правна култура са имали поданиците на царщината, по какви закони са съдени делата им и как са се наричали блюстителите на правовия ред? В предаването "За думите" разговаряме по темата с проф. Марияна Цибранска, ръководителка на Секцията за история на българския език в Института за български език на БАН.
"Първите юридически текстове – преводни компилативни – са написани на глаголица и първият голям представител на това течение изобщо в старобългарската книжнина е първоучителят Методий… Сред неговите преводи се нарежда първата юридическа книга – това на гръцки е "Номоканон" от "номос" – закон и "канон" – правило, тоест това е едно обединение както на граждански или светски закони, така и на църковни или на каноничното право и което е преведено със славянската калка "Законоправило".
Също на Методиевото перо принадлежи забележителният текст, наречен "Закон за съдене на хората", превод и компилация по наказателните титули на много важния византийски правен сборник, наречен "Еклога", казва проф. Цибранска. Тъкмо в предисловието на Еклогата се намира и много обичаната от императорите сентенция, според която законите трябва да са угодни Богу и полезни за обществото.
Целия разговор с проф. Марияна Цибранска чуйте в звуковия файл.
Снимка – БНР
"Казвам се Анита Гергова и съм горда майка на четири породени деца. Те са моето вдъхновение да се свържа с Адел Фабер и Илейн Мазлиш и да поема отговорността и ангажимента да разпространя техните световно признати курсове сред българските родители и всички хора, работещи с деца." За това къде и кога се поставят граници между родители и деца,..
"За всички ученици е важна мотивацията, а Гошо е изключително мотивиран. И изпълнен с желание да помага на другите." Това казва за Георги Костадинов неговата учителката в Бургаската природо-математическа гимназия Мариана Анастасова. На юнската сесия той успешно взе и последния си изпит за тази учебна година и от есента ще е второкурсник във..
В последните десетилетия, след приемането на Закона за културното наследство (ЗКН) през 2009 г., нашето недвижимо национално наследство, нашите старини бяха оставени на произвола на съдбата и природните сили, се казва в документ-петиция, изготвен от група експерти и интелектуалци в България. "Поставяме настоящия документ на обсъждане пред..
Магистратурата ѝ по "Междукултурна комуникация и превод с китайски и български език" от Софийския университет е добавка към другата от НБУ по "Международни отношения и дипломация". Тя е живяла в Китай, учила е в тамошен университет и е създател на Фейсбук страницата "С обич от Китай", която няма начин да не ви е попадала в мрежата с любопитните..
Древният лидийски град Сардис е бил един от най-богатите градове в миналото. Сардис е бил столица и по време на управлението на цар Крез, останал в историята с вкуса си към богатствата, като Крез е управлявал едно наистина внушително царство, което обхващало голяма територия – от Милет и Ефес до Черноморското крайбрежие и Анталия. Ако трябва да си..
На 7 септември 1940 година е подписана Крайовската спогодба – договора между България и Румъния, включващ връщането на Южна Добруджа. Връщането на Южна..
Тя е от Троян – градът на керамиката, но от десетилетия живее и твори в Бостън, САЩ. Там я отвежда любовта, а тук всяка година я връща силната ѝ..
В "Нашият ден" разговаряме за книгата "Естествена история на бъдещето" от Роб Дън с преводача Александър Маринов-Санчо . Преглед на различни..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
