Какво се случва с бюджета за култура, образование и социални политики през следващата година? Ще има ли възможност за реализиране на политики с ясна цел в тези сфери или ще се наглася според обстоятелствата? Ще има ли съгласуване на този бюджет с дългосрочните стратегии за развитие на тези сектори, доколкото и ако ги има? На тези въпроси в "Нашият ден" отговаря Диана Андреева от Обсерватория за икономика на културата.
Културни дейци изразиха своето несъгласие с проектобюджета за 2026 година в отворено писмо до председателя на Народното събрание, ресорната парламентарна комисия, министър-председателя, министрите на финансите и културата и обществените медии. Основните искания на инициаторите на писмото са:
От КТ "Подкрепа" настояват за гаранции за основните работни заплати в музикално-сценичните изкуства и театрите, както и за достойни възнаграждения за работещите в Българското национално радио, Българската национална филмотека и Държавна агенция "Архиви".
Андреева подчертава, че все още официално няма бюджета на Министерството на културата, разбит по програми. Има първоначален вариант, в който можем да коментираме възможни допускания. Наблюдава се увеличение на бюджета в група "Култура", която включва Министерството на културата, държавните средства, делегирани на общините, обществените медии (БНР, БНТ, БТА, СЕМ, ДА "Архиви"). Увеличението в рамките на групата е около 51 млн. лв., пояснява Андреева.
По думите на експерта в последно време дори експерти икономисти са си позволили неточно в публичното си говорене да смесват понятията публичен сектор и държавна администрация.
"Българските преподаватели, учители, лекари, културни дейци, журналисти в обществените медии не са администрация. Това много ясно трябва да се знае. Един негатив се изговори, откакто Министерството на финансите качи на страницата си за публична дискусия двете тела на бюджета – дали трябва да нарастват възнагражденията", заявява Андреева. Тя изтъква, че в една европейска държава, в която културните дейности и ценности би следвало да бъдат фундамент, не може културните дейци да имат недостойни възнаграждения за труда си.
България все още изостава чувствително, що се отнася до възнаграждението в обществените медии, в системата на Министерството на културата и най-вече в общинските културни институции.
"В рамките на така предложения бюджет плюс актуализирана средносрочна бюджетна прогноза не виждам увеличение, което може да промени картината, описана в справедливите искания по отношения на възнагражденията", категорична е Андреева.
Дебатът за увеличение на социалните осигуровки и данък дивидент не е основа за развитие на публичните системи, а само би утежнил сектора, по думите на Андреева.
"В българската култура трудът е определящ – той е уникален, без заместител. Това важи и за обществените медии – трудът следва да се защитава. Журналистическият труд също е творчески труд", изтъква още веднъж Андреева.
Експертът говори за традиционното неравно разпределение на културния бюджет – по ресори и териториално. Проблем е доколко сценичните изкуства и филмовата индустрия успяват 100 % да разходват публичните си финанси. Същевременно културното наследство е изведено като приоритет, но с 10 пъти по-малка субсидия, отколкото големите програми НФК, съвременно изкуство, кино.
Ресурсът, като дейност и финансиране, е концентриран почти изцяло в София. Варна, Бургас и Пловдив също са добре интегрирани. Големият проблем е в рамките на всички останали общини – областни и малки.
Според Андреева е нужно много по-внимателно отношение към българската култура с цел постигане на дългогодишните мечти за развитие в градивна посока.
Утре Обсерваторията за икономика на културата заедно с различни титли на ЮНЕСКО в рамките на страната ще представи стратегически документи, свързани с глобалния доклад на ЮНЕСКО за културни политики. Това е добра основа за очертаване на толкова липсващата национална стратегия, дългосрочна визия и хоризонтални партньорства, по думите на Андреева.
"Абсолютен първи приоритет на страните в ЮНЕСКО са културните права", заявява тя.
Чуйте повече по темата в звуковия файл:"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
В Ългария, която не е България, задкулисието, всесилно като митологичната съдба, дава огромна власт в ръцете на двама души – клошар, бивш учител по история и малолетна проститутка с блестящ ум. Двамата ще се станат едни от водачите на мафията, която тайно управлява икономиката, правораздаването, медиите и всичко останало в страната. Героите,..
На 9 ноември се навършиха 145 години от рождението на един от класиците на българската литература Йордан Йовков. Любовта му към хората е основна тема в творчеството на майстора на късия разказ. Книгите му са преведени на над 25 езика, а разкази като "По жицата", "Албена" и "Шибил" продължават да вълнуват читателите и до днес със своите непреходни..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg