"Вече усещахме, че стената се клати. Аз тогава карах такси в София, Москвич. Живеехме в гарсониерата на баща ми. И една пияна жена се качи в таксито и каза: "Тато падна". – така Васко Кръпката си спомня датата 10 ноември 1989 година – Казах: Другарко, много сте се напила! Не може да бъде! Не ѝ взех пари, прибрах се вкъщи и си пуснах "Свободна Европа". Цяла вечер танцувахме!"
Васил Георгиев, както е истинското му име, успя да превърне себе си в символ на аникомунизма. Казва, че много хора го срещат и изразяват песимизъм за това, което се е случило след десети ноември. При него обаче няма и нотка. Вярва, че сме се борили да живеем така, както живеем сега. Да можем да пътуваме, да говорим свободно, да избираме.
"Не обичам комунизма, защото ни отдели от цялата еуфория на музиката през 60-те и 70-те години. Чисто заради едната свобода! Иска ми се да не ме свързват само с антикомунизма, въпросът е за свободата и за полета на нас музикантите" – казва Васко Кръпката
"Нека да ми е трудно, така си бръквам в душата и вадя готини парчета. Аз лично ще запомня 20-и век с изобретяването на електрическата китара. За мен тя е свободата. Когато си избрал труден път се радваш повече на постигнатото.
Разбирам носталгиците, но ние с тях имаме много общо. Всички се облагодетелстваме от постиженията на западната цивилизация. Нищо от онова време не може да се върне във вида, в който е било.
Да имаш право на свободно мнение, да имаш право на избор – това са важните неща. Животът е в нашите ръце, само ние можем да си го оправим.
Основният проблем обаче е, че няма памет!"
Чуйте Васко Кръпката в "Какво се случва".
Филмът на Божидар Стоилков "Линии на времето: Българският модернизъм" предлага нов поглед към наследството на българския архитектурен модернизъм. Той е първата част от поредицата "Архитектурата преди и сега", създадена в сътрудничество с Клуб "Смисъл". В "Какво се случва" филма представят продуцентката му Силвия Куманова и архитект Веселин Алексиев..
Фотограф, разказвач на истории, който живее между България и САЩ. Репортерските ѝ интереси са насочени към истории за миграция, принудителна асимилация, равенство между половете и маргинализирани общности. "Аз съм българо-турски фотожурналист на свободна практика, базиран на Балканите (предимно в България) и Сан Франциско, Калифорния, казва..
Предаването "Литературата. Начин на упортреба" е посветено този път на полската следвоенна поезия – поетите Чеслав Милош, Збигнев Херберт, Вислава Шимборска и Тадеуш Ружевич. Разказват повече преводачът Камен Рикев и д-р Кристиян Янев. Чеслав Милош (1911 – 2004), един от най-именитите полски писатели на ХХ век. Дебютира като поет в сп. "Alma Mater..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002 година насам наградите "Златният будилник" се връчват на 1 ноември, но този път церемонията се състоя на друга знакова дата – 10 ноември. Лауреатите се избират чрез пряко гласуване от всички..
Какво се случва с бюджета за култура, образование и социални политики през следващата година? Ще има ли възможност за реализиране на политики с ясна цел в тези сфери или ще се наглася според обстоятелствата? Ще има ли съгласуване на този бюджет с дългосрочните стратегии за развитие на тези сектори, доколкото и ако ги има? На тези въпроси в "Нашият..
Журналистите от националната програма за култура и образование "Христо Ботев" на БНР раздадоха своите Златни будилници за 24-ти път. По традиция от 2002..
Днес се навършват 36 години от деня, в който Тодор Живков бе свален от власт – акт, който бележи началото на прехода към демокрация и свободата на..
Той е живо доказателство за това колко важна е приемствеността в образованието и науката. Някогашният медалист от международните олимпиади по биология д-р..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg