Село Момчиловци е богато на музикални традиции, извор на самобитни изпълнители в Централните Родопи. Момчиловските музиканти са признати майстори певци и свирачи не само в региона, но и по съборите за народно творчество, в медиите, на концертни участия. За познавачите на народната музика и изследователите на музикалния фолклор са познати изявите на Лазар и Костадин Каневски от първия събор-надпяване на Рожен (1961), кларинетистът Тодор Пичуров, талантливите певици Ангелина Никова и Мария Маринска, достигнали професионално развитие в Държавния ансамбъл за народни песни и танци. Ангелина Никова, родена през 1933 г., е първата родопска певица на ансамбъл „Филип Кутев”, която пренася момчиловските песни в сценичното изкуство. Скоро тя навърши 85 години – повод да ни разкаже за семейството, репертоара и успехите с ансамбъла:
Помня неделните хорà в моето родно село Момчиловци, Смолянско. Съпровождаше ги гайдарят Лазар Каневски. На седенките пеех с жените, където отпусках гласа си да ме чуят надалече. Една от основните причини да заобичам народната песен и в последствие да стана певица е средата, в която съм израстнала. В моето семейство и в рода ни всички пеят. Най-много песни съм научила от стринка ми Иванка Андреева, от баща ми също. Той свиреше на тамбура и пееше. Цялата махала се събираше в нашата къща по празници, бяхме много гостоприемни хора. Запях пред публика още в първи клас. Имахме училищен хор и цялото село идваше да ни слуша. Родопчани са музикални, знаят много песни, пеят навсякъде. 
Както всеки човек и Ангелина Никова има щастлива случайност в живота си. През 1952 г. започва работа като сервитьорка в курорта Пампорово. Сред почиващите е композиторът Димитър Петков, който информира певицата за новосъздадения ансамбъл в София, а диригентът му Филип Кутев търси певици от цяла България.
Явих се на конкурсен изпит и бях приета в състава на Държавния ансамбъл, където изживях най-хубавите си години, споделя Ангелина Никова. – Цялото село се събра да ме изпрати за София. Никога няма да забравя този момент. Дойде и Пичура (Тодор Пичуров – М.В.), той беше известен музикант не само в Смолянския край, но и в Пловдивския. С него съм пяла и по сватби. От 360 певици на конкурса приеха само три, сред тях беше и Тоска Райчева – тракийска певица, аз бях алтистка в трети глас.
„Заборила Яна” е първата родопска песен, която Филип Кутев обработва от репертоара на Ангелина Никова. Нейният алтов глас успешно се вплита в камерни вокални формации с певици от Държавния ансамбъл – триото на „Лале ли си, зюмбюл ли си” с Верка Сидерова и Янка Танева, квартета на „Моме, малка моме”, където пее с Бойка Присадова, Мария Маринска и Добринка Шангова, „Момиченце мало” в дует с Файка Сиракулева и др. В Българското национално радио записва самостоятелно шест песни, обработени от Иван Кирев и Коста Колев в края на 1950-те години. 
В радиото искаха да запиша още песни, но как да ви кажа, аз не бях от тези певици, които да се изявяват и да правят записи. С ансамбъла съм обиколила 28 страни по света. Първото ни турне зад граница беше във Франция от 12 до 15 март 1955 г. Имахме големи успехи, всички се уважавахме – не само певиците, но и с оркестъра, и танцовия състав, подчертава певицата. Както при повечето родопски певци и в репертоара на Ангелина Никова най-голям дял заемат седенкарските, сватбените и гурбетчийските песни – „Слана падна, Гане”, „А га са жениш Минко”, „Росице, руса девойко” и др.
Много се радвам на младите изпълнители, които разпространяват народната песен и така да продължават. Чувствам се горда, когато чуя моя песен и въобще народни песни от цяла България. Не мога да живея без музика, слушам непрекъснато. Това е моят живот, казва 85-годишната певица със запазен родопски стил, репертоар и диалект. Последовател в семейството на Ангелина Никова е племенникът й Тома Карапаунов, дългогодишен хореограф на ансамбъл „Родопа” – Смолян, преподавател в НУФИ „Широка лъка”, възпитаник на Държавното хореографско училище.
Разговора с Ангелина Никова в „Полет над Родопите” и нейни записи от фонда на БНР можете да чуете в звуковия файл.
Управителката на Фондация „ПУЛС“ Мюжгян Адем представя основните акценти около фотоизложбата „Да спрем мълчанието“ – силен визуален разказ, посветен на жените, преживели насилие. В изложбата са включени carefully подбрани истории, а проектът поставя акцент върху посланията, които достигат до различни общности, както и върху участието на оцелели жени..
Д-р Виолета Йорданова – молекулярно-генетичен биолог в МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, представя подробна информация за варицелата – заболяване, което често се смята за леко и неизбежно, но всъщност съдържа редица особености и потенциални рискове. В изложението си д-р Йорданова обяснява какво представлява вирусът Varicella zoster , по какъв начин..
Читалището в хасковското село Орлово се готви да отбележи 400-ото си неделно хоро – традиция, която се провежда всяка седмица вече повече от седем години. Всяка неделя, независимо от жегата или студа, оркестърът се събира пред читалището, за да свири и пее, събирайки не само съселяните, но и гости от съседни села и градове. „Готови сме с подготовката..
Данните на РЗОК Кърджали за броя деца, получили безплатни антибиотици и противовирусни препарати, показват, че мярката достига до част от семействата, но реалният ефект върху здравето е ограничен, заяви пред Радио Кърджали д-р Невин Садъкова, общопрактикуващ лекар в Момчилград. „А и още в други региони е малко, защото цялата област има доста деца..
Портретът на Мариана от Дечко Узунов, създаден през 1956 година, гостува в постоянната експозиция на Художествена галерия „Станка Димитрова“ в Кърджали. Творбата, която дълго време е била почти неизвестна на публиката и изследователите, започва да разкрива историята си благодарение на надпис, открит на гърба ѝ по време на подготовката за..
Деца лауреати от XIV Международен фолклорен фестивал „С песните на Кичка Савова“, който се проведе през пролетта в село Сладун, се включиха в V Майсторски клас в Пловдив. Обучението беше ръководено от народната певица и преподавател в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“ – д-р Дарина Славчева Славова, а организатор е Фондация..
Народният певец Стоян Варналиев продължава да обогатява българската коледарска традиция. Той издаде сборник с 21 коледни песни, озаглавен „Коледа от Бяло море до Дунав“, придружен от компактдиск със същото заглавие. Тази година изпълнителят е записал още коледарски песни. Сборникът се появява „много спонтанно“, споделя Варналиев. Той започва първо да..
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478