Едни от най-колоритните певци в Ловешка област живеят главно в селата Галата, Градежница, Глогово, Бабинци, Български извор, Кирчево, Торос и Борима. Те добре са запазили традициите, фолклора и носиите си, които и до днес жените носят в ежедневието си.
Ема Устинова е от тетевенското село Галата. Самодейка в местното читалище, която достойно е представяла местния фолклор на много конкурси и фестивали в страната. През 90-те години участва в Националния събор на българското народно творчество в Копривщица, където печели златни медали. Не си спомня годината на първото участие, но пък си спомня песента, която е изпяла на първото ѝ участие в Копривщица.
„Първата песен, която изпях на Копривщица беше „Навдигни са, бре Асане“. После при другите ми участия през годините съм пяла и други песни.“ Разказва Ема.
Тя научава местните песни от своята майка.
„Почнах да ги пея нашите песни, на осем години, от моята майка. Тя ходеше да жъне по нивите и аз ходех с нея, и слушах как пеят жътварски песни. Две жени пеят. Едната извиква на първи, другата на втори глас. Когато бях на училище, нямах търпение да приключа и да ида на нивата да ги слушам. Майка ми пееше много хубаво. Тя също ходеше по участия. Имаше много медали. Първата ми изява, като млада беше в Български извор и след това започнаха другите участия по конкурси. Тогава взех да разучавам песни от по-стари жени, които вече са починали. Учила съм песни от Аделина Пехливанова,“ разказва своите спомени Ема Устинова.
Аделина Пехливанова е народна изпълнителка на песни от тетевенско. Нейни записи се съхраняват във фонда на БНР.
В читалище „Светлина“ в село Галата се гордеят със своя фолклор и се радват, че има наследственост. В читалището има два състава от женска и детска певческа групи, а техен ръководител е председателят на читалището Младен Урманов. Той свири и на местния инструмент саз.
„С групите към читалището ходим по много участия, но в Омуртаг сме редовни. Там сме всяка година. Там се събираме от цяла България и изпълняваме нашите песни. Националният събор „И си носим песента“ в село Горно Новково, общ. Омуртаг се провежда всяка година в края на август, но тази година заради пандемията не се състоя. Там се събираме от Благоевград, Смолян, силистренските села, Сливо поле…,“ разказва председателят на читалището в Галата.
„Нашите хора обичат фолклора. Обичат народната музика и ако през годината не сме участвали поне на един конкурс или фестивал, все едно нищо не сме свършили“. Това казва секретарят на читалище „Светлина-1952“ село Галата Ана Пехливанова, която е и дългогодишен самодеец в читалището.
„От всеки събор на който сме се явили се връщаме с медали. През 1986 година от събора в Копривщица се върнахме с 12 златни медала, участници само от Галата. Всички индивидуални изпълнения бяха със златни медали, женската група, детската група и битовия оркестър. Аз имах голям оркестър. Мислеха, че са професионалисти – четири кавала, четири-пет гъдулки, тъпан. Като излезем, сцената се изпълва само с музиканти. Сега в детската група има 12-13 дечица, които също водим на конкурси. Много съм горда с тях, но тази година заради пандемията не сме ходили никъде, дори не сме ги събирали да репетираме“ разказва развълнувана Ана Пехливанова.
Песните от Тетевенско допринасят за огромния букет от фолклорни различия в малката ни България.
Чуйте цялто интервю в прикачения звуков файл.Зимата тази година не беше достатъчно студена, което доведе до преждевременно събуждане на някои овощни култури. Това явление беше забелязано още през февруари, особено в Северна България, където температурите бяха сравнително по-ниски, но недостатъчни, за да задържат всички дървета в покой. Преди десетина дни бяха регистрирани значителни..
И сега към една друга гледна точка, тази на потребителите, на фона на предстоящия протест на ресторантьори и хотелиери . Мъже бойкотират ресторанти с любимата си шкембе чорба заради цени , сходни по думите им с Париж и Лондон. Това е така, според създателите на кулинарната платформа за любители на шкембе чорбата Шкемб о гайд . Цените, според..
Жители на ардинското село Бял извор, махала Сара, сигнализираха за пореден път Радио Кърджали за дългогодишен проблем между тях и собственици на животновъдна ферма. Те твърдят, че животните от фермата - крави и овце, са пускани безпризорно, като по този начин влизат в градините им и унищожават продукцията. Освен това създават и..
Двама млади лекари пренебрегнаха много по-доходната работа във Франция и Шотландия иостанаха в България и дори в Кърджали, за да спасяват човешки животи. Д-р Кристина Бонева е офталмолог, а д-р Антон Бонев е рентгенолог. Говорят с жар за работата си още повече, че и за двамата изборът на тази професия е сбъдната детска мечта. Не премълчават, че..
Епизод 47 на рубриката на Радио Кърджали "Франция, мон амур!" е много специален. Заедно с водещия Нурай Садулов в студиото е не кой да е, а Негово Превъзходителство Посланикът на Франция в България – господин Жоел Мейер, който отговаря на въпросите: Какво мисли за нашия край, харесва ли Родопите ? Какво е мнението му за българската кухня..
Първото за Кърджали състезание за баристи вече отмина, но емоцията и полъхът на новото, което надпреварата донесе в града, още дълго ще се усеща. В края на миналата седмица 14 участници влязоха в спор кой ще направи най-вкусното кафе и най-атрактивният кафе-коктейл и ще спечели титлата най-добър бариста на Кърджали. Младата Любомира Соколова изпъкна..
Инициативен комитет поема каузата за възстановяване на бюст-паметника на българския лекар, революционер и деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, д-р Страшимир Дочков. Роден в Цариград, животът му е неразривно свързан със Свиленград, където работи до последните си дни. Станимир Гелимачев от комитета разказва за инициативата...
Кърджали 6600
бул. България 74
036 122 478