Греъм Фейвъл - да снимаш България с отпечатък на човечност и тъга

Греъм Фейвъл бе на гости в Родопите за два месеца в семейството на художниците Хари и Пенка Атанасови. Тук, 21-годишният мъж от щата Индиана, САЩ, запечата много моменти с фотоапарата си, които са го развълнували и докоснали. Той успя да снима и в Гърция, където двамата творци често ходят да хвърлят въдици. Ценното в неговите снимки е, че е видял хармонията на простотата в тези кътчета, както той се изразява, а изоставените сгради и хората, което е снимал, носят отпечатък на човечност и тъга по загубени времена. Всичко това е поднесено с една свежест във възприятията и с послание да виждаме очертанията на болезнено красивото около нас. Но ето какво сподели Пенка Атанасова, за изложбата, с която Греъм подреди в Керимовата къща с 33 свои фотографии в първата си авторска изложба, тук, в България, в Кърджали:

Американецът Греъм Фейвъл е роден в северозападния град Винсенс в Индиана. В момента учи в Щата Охайо, теологични и библейски изследвания. С нарастването на любовта му към фотография, той наблюдава в себе си как расте и интересът към пътуванията. С ненатрапчивото си присъствие, Греъм наблюдава обектите си и успява да запечата състояния, душевните трепети и историите зад тях. Обича да среща нови хора там, където пътува и да създава контакти с тях. Когато не е ангажиран с лекции, обича да обикаля различни места и да ги проучва дали стават за снимки. В Родопите Греъм е запечатал моменти от работата на полето, интересни лица, изоставени сгради, гумени галоши пред входа на селска къща, стая в ромска махала, огряна от слънцето. Текстовете, които придружават снимките са също много интересни и показват какво е развълнувало младият човек. „Напомняне за славни, но интересни времена“ гласи този под фотография на стар мотоциклет Иже. Нека чуем повече за страстта на 21-годишният фотограф, в интервю по повод авторската му изложба: 

- Това е първата ти изложба тук, а в Щатите имал ли си досега възможност да покажеш свои снимки?

- Не. Това ми е първата изложба изобщо.

- Какво изпита, докато виждаше хората да идват при теб, да се снимат, да се усмихват?

- Благодарен съм и много се радвам, че успях да видя хора на моята изложба, които са дошли да видят снимките. 

- Как се запали по фотографията?

- Започнах да снимам с моя Айфон на около 15-ет години. Но когато станах на 18, започнах по-сериозно да гледам на фотографията. Използвам Лайка. Името се свързва с качество и всъщност, ти плащаш за това име, което хиляди фотографи използват по цял свят.

 Това, което е хубавото при тази М серия е, че самата камера е ненатрапчива и е като продължение на самия теб.

- Кои са ти любимите теми, обекти за снимане?

- На първо място ми е уличната фотография, като номер 1, но освен това, обичам да снимам и архитектура, и пейзажи, и други.

- Какво те впечатли в България, хванал си селскостопански пейзажи, селскостопанска работа....

- Ще цитирам един филм, който гледах: Хубавите неща не изискват внимание. Мисля, че това важи за българия. Тук има много красота, свързана с хората, с пейзажите, но те не искат внимание....

- Коя снимка ти е любима от всички 33?

- Не знам кое  е българското име, но снимката с вечерната светлина, която минава през вратата на една стая. В едно ромско село.

- Повече изоставени къщи ли харесваш?

- Не е задължително и двата типа харесвам, когато има интересни истории зад тях.

- Забелязах, че успяваш да видиш историите зад обектите, а успя ли да говориш с някой от хората, те имат доста интересно излъчване?

- В една от снимките която се казва "Сама", там успях да говоря. Там снимах една възрастна жена, която наскоро е изгубила мъжа си. И тя беше много емоционална, но беше щастлива за живота, който е имала с мъжа си. Попитах я дали мога да я снимам, тя каза "Да".

- Какво ти харесва най-много в България?