И спира мигът по пътя за Комунига...

Ибрахим Аптишев разказва, че братовчед му Ердинч е докарал преди време старата мека мебел, която била излишна в дома му. "Той ги донесе там, щото лятно време е жега. На сянката ги докара. И лежат... докато чака кравите, почива, спи...Пътниците спират. Най-много софиянци, пловдивчани най-много сядат. И някой път румънци, молдованци идват, руснаци идват, сядат там", обяснява Ибрахим и с уточнява, че е виждал да спират край дървото и индианци - за първи път през живота си.

Години наред Ибрахим Аптишев живее и работи в чужбина. Но се връща в родното си Комунига. Казва, че годините му вече не са малко. Работил е в Израел, Съветския съюз, Германия, Холандия, Белгия, изкарал добри пари и вдигнал нова къща.

Категоричен, че Комунига е най-хубавото село, най-голямото и най-известното. Още преди 200 години тук е имало пазар, правили се чевермета, пикници, разказва мъжът. Спомня си времената, когато Комунига е било пълно с живот: "Като бяхме ученици учеха най-малко 500-600 деца в училището. Аз като бях в първи клас, по три класа бяхме - а, б, в. Сега са 15 деца общо. сега хората не искат деца."

За избори и партии Ибрахим не иска да говори. Ядосва се, че управляващите не се грижат за хората и не решават проблемите им. И дава за пример път от центъра на селото до една от махалите и близките села, който е започван на два пъти  и все още не е довършен.