На 1 октомври в Берн ще бъде открита изложба със старинни български носии и накити. Домакини на експозицията там са Българското посолство и Посолството на Япония. Колекцията от великолепни традиционни облекла и украшения от всички етнографски области на страната ни е събирана в продължение на години от г-жа Ваня Велкова. Тя е родена в Пловдив, но живее в Германия близо 20 години, там преподава български език. Основател е на Българското училище в Хамбург, съосновател е на Асоциацията на българските училища в чужбина. Сега живее и работи в Берлин. Tя е чуждестранен кореспондент на българското интернет радио „Татковина” в Германия, сътрудничи и на вестник „България Сега” в Чикаго, съпродуцент е на репортажи за бележити българи и събития, излъчени по BG7 TV. От години Ваня Велкова помага на деца, лишени от родителска грижа у нас. Има награди за съхраняването и популяризирането на българския език и култура зад граница, за дарителската си дейност. Нейна страст са изучаването на българските традиции и фолклор, историята на родове и селища в България. Наследник е на два големи български рода. Изложбата й „България в себе си кътам” може да се види до 7 август в Националния етнографски музей при БАН. Повече подробности от интервюто с нея, дадено за Радио България:
Моят пра-пра-пра-прадядо Георги е роден в 1800 година в село Алабашово, сега Горно Белево, Старозагорско. По-късно той идва със семейството си в село Козаново, Асеновградско. Родът на моята майка води началото си оттам. А по бащина линия нещата са следните: моят пра-пра-прадядо Дойко е роден през 1845 година в село Черноземен. То се намира недалече от Пловдив. Днес моите близки от страна както на майка ми, така и на баща ми, са пръснати и живеят в различни региони на България.
Една част от експонатите в изложбата са дарени. Защо хората са преценили, че трябва да Ви ги дарят?
Повечето от носиите, накитите, предметите за бита, които притежавам, съм наследила от моите два големи рода по майчина и бащина линия. Други традиционни костюми, а също така покривки, възглавници, месали, черги са ми дарили възрастни хора и техни наследници. Има и носии, които са ми подарък от мои близки приятели в Плевенско, Странджанско, Пазарджишко, Габровско и т.н. Първата носия, която получих, когато бях още ученичка, бе от моята баба по майчина линия. Баба и дядо дариха на всеки от внуците си по една носия и ни заръчаха много да ги пазим и да си спомняме за тях. Считам за интересно да отбележа и това, че зная имената на жените, изработили и носили някога тези народни костюми, които през 2014 година бяха представени на изложба в Историческия музей в родния ми град Пловдив, а сега са показани в Националния етнографски музей. Паралелно с издирването на историите на жените, притежавали някога народните костюми, аз проучвам историите на моите родове, както и на много други значими фамилии от различни селища в България. С две думи, бих могла да кажа, че колекцията от автентични народни носии и накити, която съм наследила, е жива. Жива е, тъй като не само пазя имената на някогашните притежателки на носиите и накитите. Жива е, тъй като пред мен са снимките на всички тези жени. За съжаление, повечето от тях не са вече сред живите, но поддържам активни контакти с техните родственици. Същевременно с всичко това аз издирвам и записвам интересни легенди, предания, приказки от селищата, от които са събраните от мен носии. Това е причината моите роднини и приятели да ми даряват носии и различни вещи, за да ги съхраня и да ги проучвам. А също така и за да им се радвам. Сръчността и фантазията на българката са впечатляващи.
Как се съхранява такова богатство?
Колекцията се съхранява много трудно. Някои от дрехите са на повече от 150 години. Въпреки това, мога да кажа, че полагам големи усилия, за да поддържам и пазя тези народни творения. Костюмите, чергите, месалите съхранявам така, както ми казват старите баби. Нагъвам дрехите по специален начин, поставям между тях орехова шума, лавандулов цвят и други аромати. Всичко, което съм наследила, трябва да го запазя така, както са го пазили хората преди мен.
Какво бъдеще предвиждате за Вашата колекция?
След двете изложби в България експозицията в Берн ще бъде първата ми в чужбина. Колкото до колекцията, желая да я даря на моята дъщеря, която също много обича България и също като мен е пристрастена към българския фолклор. И съм сигурна, че тя ще запази всичко наследено и ще се грижи за него, така, както аз и поколения назад са се грижили за цялото това богатство.
Снимки: Венета Павлова
В навечерието на 24 май, наричан най-българския празник, обръщаме поглед към традиционните ни песни, посветени на книгите и учителите. Те са съхранили доказателства за пословичната любов на българина към знанието и духовността, за уважението към образованите хора. Денят на Св.св. Кирил и Методий се отбелязва като църковен празник още през..
Символиката на яйцето се е променяла през вековете. Най-старите щраусови яйца, украсени с резба, открити в Африка, са на възраст около 60 хиляди години и са служили за подарък. Златните и сребърните яйца присъстват в погребалните обичаи на шумери и египтяни. Езическите вярвания на различните народи гласят, че яйцето е символ на Вселената,..
Един от най-великите светители и чудотворци на IV век, Свети Спиридон, бил прост по нрав, смирен по сърце и благ по живот , както е записано в житието му. Днес православната църква почита неговата памет. В българските традиционни вярвания Св. Спиридон се приема за покровител на конете и едрия домашен добитък, но преди всичко той е патрон на..
Според броя на своите жители Драгиново се нарежда на четвърто място сред селата в България. Разположено е в Западните Родопи, в близост до Велинград. В миналото е известно под името Корова (от тур.Kuru – ova – Сухо поле), а от 1971 г. е преименувано на Драгиново, в чест на поп Методий Драгинов – православен духовник, автор на летописи за..
Янка Рупкина, една от емблемите на българската народна музика, тази година отбелязва две сериозни годишнини – шест десетилетия на сцената и осем от рождението си. Легендарната ни певица е родена в Странджанския край. Нейните земляци от с. Богданово, Бургаско, се гордеят с гласовитата Янка и дори са нарекли клуб на нейно име. По цял свят е..
От незапомнени времена шевиците, които украсявали българските носии имали своето специално предназначение. Освен красив орнамент, разкриващ информация за социален статус и принадлежност към даден регион, в шевиците са кодирани и скрити послания. Неслучайно те изпълнявали ролята на ограждащ елемент около откритите части на тялото. Важен елемент..
Преди няколко месеца излезе от печат сборникът „Българщици“, събрал 672 непубликувани народни песни от архива на Коста Колев. Известният акордеонист, композитор и диригент напусна този свят през 2010-а на 89-годишна възраст. Остави хиляди обработки на фолклорни образци, авторски творби в народен стил, музика към танцови постановки… Десетилетия..