Почти половината от лекарствените препарати, които ползваме, са от растителен произход. Естествените находища обаче не са неизчерпаеми. Най-добрият подход за опазването им е култивирането. Така се запазват редки и застрашени видове като мурсалският чай, дилянката, лечебната ружа. От стопанска гледна точка култивирането осигурява голяма по обем суровина с гарантирано качество, намаляване на себестойността на производството и улесняване на търсенето.
Климатът, традициите и човешкият ресурс у нас са факторите, позволили да получим в някои случаи сортове с много по-добри качества от първоначалните. Така е например при ментата, която в България има 10-ина разновидности.
Да селектира уникален български сорт мента, с който да затвърди славата на страната ни, е целта на Георги Георгиев от пловдивското село Христо Милево. От години той се занимава основно с култивиране на резене, маточина и мента, експериментира и с много други видове, но на по-малки площи. Тази година голяма част от продукцията му е засегната от градушките, но не се отказва. Разказва, че всяко от растенията си има своите особености – обработката на резенето например е механизирал почти изцяло, за ментата обаче са нужни по-голям човешки ресурс и внимание. Ментата е трудна култура, казва Георги Георгиев, но посвещава голямата част от времето и усилията си именно на нея. С Георги разговаряме и за предимствата и проблемите на култивирането:
Плодът на силноароматното резене, което достига 2 метра височина, е сухо семе, съдържащо анетолово масло. Тези плодове се събират преди пълното им узряване и се доизсушават на сянка. Използва се за чай и за етерични масла, както и в производството на алкохолни напитки. Добивите от декар са около 170-200 килограма, а изкупната цена е между 90 ст. и 1 лев. От маточината се събират листата, които съдържат етерично масло с приятен лимонов аромат и успокоително действие. Приблизително от 4 кг. листа се получава 1 килограм сух продукт. Цената му зависи от климата, като тази година е по-висока - около 4 лева. Подобни са условията и при ментата. Тя се изкупува на приблизително същата цена – там обаче определящо е, дали се продава най-качествената листна фракция или се съдържат и стръкове. Трите билки имат сериозен вътрешен пазар, разказват производители, а основният износ е за Германия и Швейцария.
Освен селектиране на най-добрите качества на лечебните растения, технологията на култивирането предполага и най-ниска себестойност на продукцията. Така тя става конкурентна на пазара и носи печалба. Култивирането е и един от най-добрите начини за опазване на находищата на ценни и застрашени диворастящи видове.
България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина. Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..
Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...
В България има една билка, за която старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик или Агримония, както е латинското й име. Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества в народната ни медицина има широко приложение...
На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори - първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..
Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..