На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори - първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев тази рубрика.
Върба, бреза, бук,ясен, бъз, леска, дрян, липа... - това са част от популярните видове, чиито кори се ползват за лечебни цели- преработени и пакетирани за приготвяне на чай или вложени във фармацевтични продукти.
В България най-много кори - 50 тона годишно се събират от бяла върба. Това е обясним интерес като се знае, че върбата е популарна като природния аспирин. Тя съдържа салицин, от който се извлича салициловата киселина.
На второ място са събираните кори от дъб - около 19 тона за година. Дъбовите кори имат широко приложение в козметиката.
Върбовите и дъбовите кори се добиват от естествените находища на растенията.
В по- малки количества - от природата и от култивирани растения - се бере кора от бяла бреза – около 800 килограма на година. Тя е популярна като природен диуретик.
За практиката на събиране на кори ни разказва Спас Шарков - билкопроизводител от пазарджишкото село Драгор.
Събирането на кори е поминък най – вече в регионите с висока безработица.
Това е препитание директно от ресурсите на природата. И за да продължи и в бъдеще, а и заради екологично равновесие в природата - е важно спазването на основни изисквания:
- за качеството на самия продукт е важно брането да е през ранната пролет – от началото на март най- късно д май, когато има засилено сокодвижение
- най- добре е добиването на кори да става от отсечени дървета или от тънки стволове от млади растения и 2-3 годишни клони със здрава, гладка, ненапукана кора, без болести и паразити
- кора не бива да се събира от стволовете и дебелите клони, които ще продължат да хранят растението
- събирането на кори трябва да щади не само отделните видове, но и техните местообитания.
- не трябва да се събират повече от 40 процента от наличните запаси, а връщането към същото находище е редно да става поне след 2-3 години, за да може то да се възстанови напълно
Специално при върбата, която расте край речните корита - събирането може да съвпадне със сезонното им пролетно почистване, което е задължителна мярка срещу наводненията. В този смисъл единодействие ще постигнат служителите в горските стопанства и местните власти от една страна и берачите и билкозаготвителите от друга.
Доброто съхранение на събраните кори позволява на билкозаготвителите да изчакват раздвижване на пазара и възможност да реализират продукцията си при максимално добри условия.
Пакетирани преди няколко години кори от върба, потеглиха за износ към Германия точно докато говорим с Димитър Илиев- представител на една от големите фирми за изкупуване на билки от Пловдив. Той ни разказа, че 4те тона кори са били на склад 5-6 години. Цената, на която ги изкупува фирма от Германия е 1 евро на килограм.
Недоволен от положението си на пазара е българският износител, защото реализирайки само суровина остава с най- ниска печалба по веригата.
В този смисъл алтернатива на износа в по- големи количества е местното потребление на дребно. Кори от най- популярните храсти и дървесни видове са удобно пакетирани в пликове от по 50 грама и се продават на достъпни цени в дрогериите и билковите аптеки.
Друга алтернатива е и износът на крайни продукти. Има предприемачи, които търсят път до външните пазари.
Говорейки за перспективите – операторите на пазара предвиждат, че събирането кори ще намалява, най- малкото заради липсата на берачи, които да захранват пазара. Някои виждат в такава прогноза и положителен момент- малкото количество- ще задържи цените.
Както и да се развива традицията, важно е да се спазват правилата на добрата и грижовна към природата практика, защото корите са само една от възможностите за ползване на лечебни растения.
Листата, цветовете и плодовете им тепърва ще се развиват и не бива грубото белене на кори да ги унищожи в зародиш.
Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита". Адресът е: rubriki.eu и на него ще намерите всички излъчени до сега рубрики, подредени по теми.
На сайта на Радио Пловдив в банера „Лайф плюс“ можете да попълните и нашата анкета.
България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина. Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..
Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...
В България има една билка, за която старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик или Агримония, както е латинското й име. Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества в народната ни медицина има широко приложение...
Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..
Статистиката показва увеличаване на обемите на добивани и реализирани билки през последните години. Това се дължи на нарастващата популярност на билковите продукти. 90% от събраните билки у нас, обаче, се изнасят за европейските преработващи компании от хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия. Вложени в готови продукти и..