Статистиката показва увеличаване на обемите на добивани и реализирани билки през последните години. Това се дължи на нарастващата популярност на билковите продукти. 90% от събраните билки у нас, обаче, се изнасят за европейските преработващи компании от хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия.
В това е убеден Теодоси Костов, търговски директор на фирма и здравен портал, който предлага на пазара билкови продукти, произведени у нас. Сред тях особено място заема сиропът от черен бъз, билката за която народният лечител Петър Димков смята, че е „най-силната българска билка”.
„Ние от доста отдавна продаваме продукта сироп от черен бъз. От тази година предлагаме нови разновидности, които са комбинации с черен бъз и агаве и джинджифил, черен бъз с кленов сироп, които са без захар и могат да се ползват от диабетици.
Всички те са произведени в България, с изключение на комбинациите с агаве и кленов сироп, всичко останало е българска суровина. Дори и продуктите, които изнасяме са български и плащаме данъци тук.
Ние се стремим максимално да се доближим като качество на продукцията до направения сироп при домашни условия. Самото растение доста отдавна е известно в народната медицина и както казахте, самият Димков има редица рецепти с черен бъз”.
Всъщност бъзът е добре познато растение, разпростанено е в цялата страна. Вички сме чували за лечебните му свойства. Да припомним, че у нас са разпространени три вида бъз. Но за лечебни цели се използват само дървесният черен бъз и храстовидният бъзак.
Важно е да се прави разлика между двата вида. Черният бъз е дърво и достига до 7 метра височина, той цъфти пръв – през май и юни. Събират се цветовете и плодовете, които висят надолу за разлика от плодчетата на тревистия бъз, които стърчат нагоре, обяснява доц. Герасим Китанов, преподавател в Катедрата по фармакогнозия на МУ-Пловдив
„Някъде преди години четох, в България се получават към 40 тона сушени плодове. Те се събират, когато са много добре узряли. Не се събират плодче по плодче, а се отрязват съплодията. Основното предупреждение за това растение е да не се режат клонките, което много често се прави - режат се тотално… събират го. А когато на другата година изкара нови, първите стъбла не дават цветове. И трябва да мината две три години да почнат да се разклоняват и да дават цветове.”
През 2001 проучване на Щатската национална библиотека по медицина доказва, че екстрат от черен бъз е натурално лечебно средство с антивурсни свойства особено срещу различни видове грип. В народната ни медицина сокът от черен бъз има широко приложение, допълва доц. Китанов
„Най-важното са антоциани, които предлагат този червен цвят. Сега най-много се проучват с тяхното антиокислително действие, за улавяне на свободните радикали в организма. Използва се като диуретично средство, противовъзпалително, при стомашни проблеми, имат пектнини и имат леко слабително действие. Широко се прилага като естествени оцветители в сиропи, в къщи много хора си правят сироп.”
Любопитна подробност е описал и лечителят Димков. Лястовиците преди да отлетят на юг, няколко дни наред лакомо кълват зърната на бъза и се зареждат със сили да прелятат огромното разстояние. Приложението на черния бъз намираме в различни рецепти.
Народът ни от десетилетия приготвя мармалад, сладко, пюре от лечебните плодчета. Дори се приготвя и вино. Но най -вече се прави сироп за стимулиране на имунната система. Примерът в тази рубрика ни дава с бизнеса си и Димитър Радулов. От една година в своето производство на здравословни хранителни продукти от билки, той включва и производство на сироп от черен бъз.
„Със суровина се снабдяваме от сертифициран доставчик. Технологията е традиционна, но сме я модернизирали с цел по- голямо производство".
По думите му рецептата е фирмена тайна, но основата е базирана на стари рецепти, като целта е след преработката максимално да се запазят полезните свойства на лечебното растение.
„Черният бъз е изключително полезен за имунитета при деца и възрастни”.
В предприятието си Димитър Радулов преработва годишно около 2 тона плод от черен бъз. Изкупува го изсушен, казва, че цената зависи много от времето през годината. За сега предлага сиропа от черен бъз само на вътрешния пазар. Работи с няколко дистрибуторски фирми и особено през зимния сезон продуктът се продава добре у нас. Следваща стъпка е европейският пазар, защото практиката му доказва, че и с неголяма инвестиция билкопроизводството може да осигури целогодишна заетост и печалба:
„Ако има добър пазар се печели. Ние си имахме съществуваща техника за производство на храни и не сме направили голяма инвестиция”.
Пазарна гъвкавост, използването на електронната търговия и не на последно място отношение към традициите за ползване на лечебни растения е ключът към устойчивия бизнес и според Теодоси Костов:
„На фона на българския пазар, който не е много голям и на фона на много голямо предлагането на фармацевтични прерапарати не мога да кажа, че човек може да забогатее, но има раздвижване и хората имат все по-голям интересен към природни продукти ,включително и към черен бъз.
Фирмата на Теодоси Костов използва партньори по веригата от беритбата на черния бъз, през преработката и сушенето, до производството на сиропа и предлагането му в търговската мрежа. Той е категоричен, че по цялата верига трябва да се спазват правилата, за да се гарантира качеството на суровината, а и на готовия продукт след това.
„Да със сигурност и това е една от най-важните части на целия цикъл като производство на даден продукт. За това се стремим да работим с фирми, които имат необходимите документи за това”.
Според него цената на продуктите от черен бъз е добра и той се търси от потребителите.
„По принцип продуктите от черен бъз са на една много достъпна цена за крайните протребители. Той не е скъп , като разфасовките са достатъчно големи и на човек едно бурканче сироп, то може да му стигне в порядъка на половин един месец за прием”
Тъсенето се дължи обачаче безспорно и на качеството на българските продукти, които могат да бъдат конкуретни и на европейския пазар.
„Така спроед мен могат да бъдат доста конкуретни. Ние сме правили проучване какви продукти от черен бъз се предлагат в рамките на ЕС. В интерес на истината са доста на брой, различни и хранителни добавки, и сиропи, и лекарствени продукти, които съдържат екстракти или части от черен бъз. Но нашите продукти са добри като качесто и са конкуретни и като цени. Трябва обаче по-голямо популяризиране извън България, за да станат атрактивни и за клиенти извън страната.
Със сигурност бъдеще има и със сигурност имаме голям потенциал, защото в страната има голямо разнообразие от лечебни растения. Поблемът е такъв, че нашия пазар е ограничен и той не позволява голямато развитие тук на пазара и на продуктите. А за да се излезе на европейския пазар са необходими доста средства, най-малкото за популяризиране, а малко фирми могат да си го позволят.”
За съжаление засега едва 10 процента от лечебните растения, събрани или отгледани у нас се влагат в българско производство. Но както чухте нигога не е късно да се започне. Вложените в крайни продукти български лечебни растения могат да осигуряват не само сезонна заетост на над 200 хиляди берачи, но и да станат основа за семеен бизнес, да са устойчив поминък на хората в близост до регионите, в които се отглеждат. А тогава ползата няма да се измерва само в парите, защото хората ще разберат, че трябва да опазват находищата на лечебни растения и природата, която им дава препитание.
Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения, както и всички излъчени до тук рубрики, можете да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита" на адрес www.rubriki.eu
България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина. Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..
Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...
В България има една билка, за която старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик или Агримония, както е латинското й име. Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества в народната ни медицина има широко приложение...
На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори - първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..
Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..