Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар.
Наричат я още божигробски босилек, рожково биле, а в древността я определяли като свещено растение. Латинското му име Salvia officinalis произлиза от глагола salveo, т.е. здрав съм. Листата на салвията са вечно зелени и силно ароматни, това ги превръща в незаменима подправка. Съдържат до 2,5 % етерично масло с богат състав: флавоноиди, дъбилни вещества, смоли, органични киселини, витамини.
Родина на салвията е Южна Европа. У нас най – много естествени находища има в Източните Родопи, но заради голямото й търсене на пазара все по – често се култивира.
Култивирането на билката опазва естествените й находища в природата. При култивиране може да се планира и осигури количество суровина.
Салвията е многогодишен, вечнозелен полухраст, сухоустойчив и некапризен, който не понася преовлажняване. Отглежда се върху сухи, глинесто-песъкливи почви и предпочита слънчевите места, с добре отцеждаща се почва.
Растението се култивира от семена и от разсад, като по – високи добиви се постигат при разсаждането. Директната сеитба се прави през ноември или февруари – март като за един декар са необходими 800 грама семена. Те се заравят на дълбочина от 1,5 до 3 сантиметра. Разсадът се засажда от края на март до края на април на 60-70 см между редовете и 40 см между растенията. В един декар влизат около 3500 растения. Опита си споделя Валери Янков, който култивира салвия в село Орлова могила, Добричко:
"Разсадът добре е да се започне в саксии, след това да излезе навън, да се пикира, за да стане хубав. Има и вариант, който примерно семената директно да влязат в почвата, но там примерно добивът на посеви е много по – малък. Поне пет до десет пъти по – малко, може би".
През вегетацията се извършват 2-3 окопавания – механизирано и ръчно. През есента се прави по-дълбока обработка и растенията се загърлят. Поливането през първата година е в края на юни, а през втората и следващите години в зависимост от климатичните условия се правят една до две поливки.
"Бързо изниква и бързо се развива и се бере два – три – четири пъти в годината в зависимост от начина, който искате да постигнете. Края на май може да берете вече листна маса. После, в зависимост от дъждовете може поне още веднъж или два пъти".
Салвията остава като култура на едно място в продължение на 9 –10 години. През първата година добивите са по-ниски. Тогава листата се берат еднократно, а през следващите години 2-3 пъти на вегетационен период. Прибирането на листата започва през цъфтежа и продължава до края на октомври. През първите беритби се прибират само долните листа, а през последната- всичките, с най-горните връхчета.Валери Янков разказва за лична практика при брането:
"Ние берем целия ... както е клончето, с листенцата и така ги изсушаваме и са много удачни за ползване. Цветовете ги оставяме, за да можем да получим семена от тях".
Набраните свежи листа се сушат в проветриви помещения, под навеси или в сушилни на температура до 40 градуса. Валери Янков прилага обаче специална технология на сушене – в соларна сушилня.
Тя отнема UV-лъчите на слънцето и вкарва само топъл въздух и прочистен. Този въздух отнема влагата от растението и то придобива същия си цвят, какъвто си е скъсано от природата, а само влагата му я няма. И придобива естествените си показатели с всички полезни вещества в него.
Добивът от свежа надземна маса максимално достига 2500 килограма от декар при среден рандеман 4,4:1. Така добитата от декар суха надземна маса достига над 580 кг/дка.
Четири – четири и половина, зависи каква влага искате да издърпате. Примерно на четири килограма и половина маса ще получите един килограм сухо.
Салвията е маслодайно растение. В свежата надземна маса се съдържа около 2 % етерично масло. То се отделя чрез парна дестилация.
Дава около 1,5 до 2 % масло, което е много, много по – хубаво и много по – скъпо на пазара дори от лавандуловото, което така е популярно.
Етеричното масло прави салвията ценна суровина за световната индустрия. От декар насаждения може да се получи до 12 кг етерично масло. Салвията е също и отличен медонос. Добивът на мед от един декар насаждения със салвия е 28 килограма.
Салвията е все по – търсен продукт на световния пазар. През последните години и у нас има значителен интерес към това лечебно растение. Търсенето определя високите изкупни цени – съобщава Ангел Диамандиев, управител на „Булгаркооп Импорт-експорт":
"Килограм сухи листа салвия струват около две евро".
Търсенето на пазара и широкоспектърното приложение на салвията в медицината, козметиката и кулинарията превръща нейното култивиране в перспективна дейност за земеделски стопани, преработватели на билки и предприемачи. Валери Янков обобщава:
"Има веднага пазар, колко искате. И мисля, че ще продължи да има и ще се развива тоя продукт".
Култивирането на салвия е добра възможност за поминък. Като многогодишно растение отглеждането й е свързано с разходи основно по засаждането и през първата година. Влагането на средства през следващите години намалява, а добивите се увеличават.
Същевременно, култивирането на билката опазва находищата й в природата. Преодолява се ресурсният дефицит и се осигурява качествена и голяма по обем суровина.
Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация "Информация и природозащита". Адресът е: rubriki.eu и на него ще намерите всички излъчени до сега рубрики, подредени по теми.
В банера „Лайф плюс“ можете да попълните и нашата анкета.
България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина. Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..
В България има една билка, за която старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик или Агримония, както е латинското й име. Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества в народната ни медицина има широко приложение...
На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори - първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..
Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..
Статистиката показва увеличаване на обемите на добивани и реализирани билки през последните години. Това се дължи на нарастващата популярност на билковите продукти. 90% от събраните билки у нас, обаче, се изнасят за европейските преработващи компании от хранителната, козметичната и фармацевтичната индустрия. Вложени в готови продукти и..