Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Няма териториална опасност за България. Целта е друга.

Въоръжените сили на Българската армия са в центъра на Консултативния съвет по национална сигурност при президента на 27 април. Темата е"Развитие на въоръжените сили в контекста на актуалната среда за сигурност", но представлява интерес какво съдържа и как ще се коментира и  доклада от военния министър Ненчев, който е за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2014 г.И от тук отправката и за перспективите и за препоръките и за парите, които се искат в разговор с проф. Димитър Йончев – експерт по национална сигурност.

Дали сте имали възможност да се запознаете с този доклад, който е подготвен от министър Ненчев, тъй като  в този доклад боеспособността на Българската армия пада на критичния минимум и това е признато в доклада, поне казаното беше от председателя на парламентарната група генерал Михов?

Димитър Йончев: Ще видим как ще завърши този Консултативен съвет, но тук интересното не е състоянието на Българската армия, колкото онова, което се заключава в загадъчните думи „в светлината на актуалната среда на сигурност”, защото актуалното състояние на средата на сигурност всъщност е едно все по-засилено противопоставяне на Запада срещу Русия и специално на Съединените щати, в което има много дрънкане на оръжие, демонстрация на сила, натиск, в общи линии недоброжелателни отношения, които напомнят за едни отминали времена. 

И макар, че на мен ми се струва, че не се готвим за война, готвим се за такъв политически натиск, в който и ние участваме и това разбива всъщност тъканта на Стария континент, защото бъдещето на Европа не е в конфликта с Русия, а в сътрудничество с всички страни. Разбирам, че целта е по-скоро да се махне Путин и да се получи една по-послушна Русия, за да се контролират нейните отношения със Запада, тъй като тя сега не влиза в схемите на Щатите. 

Тъй че дееспособността на нашата армия въобще не се е променила от последните 20 г. откакто ние системно я намаляваме, но тя не ни е необходима Бог знае за какво – ние нямаме териториална опасност някаква за нашата цялост – стоим в рамките на НАТО, участваме в мисии, сега в момента благоразположени сме към политиката на Щатите – правим каквото те пожелаят, тук ни посещават специалисти, сменяме шефове на служби, в общи линии показваме едно пълно съгласие с тяхната политика в Източна Европа и не бих казал, че това е трагедия или е нещо, което би трябвало да ни отчайва, просто ние сме си такива – ние не сме чехи, не сме унгарци, ние сме българи – това сме ние в момента и така правим.

 Аз не вярвам, че в състава на Консултативния съвет някой ще разсъждава по тоя начин, както аз ви казвам в момента. Там ще се приказват така закръглени приказки, ще се говори колко е важно, колко е нужно, как трябва да се отделят пари, каква сериозна е отговорността и как нищо не е срещу никого насочено и т. н. и в тая беднотия ще трябва да отделяме пари и за тая политика.

Р. П.: Малко по-конкретен можете ли да бъдете – как може да се осъществи това, какво трябва да се прокара на този Консултативен съвет?

Д. Й.: Ами да се похарчат нови пари, но Консултативният съвет е такъв орган, който няма никакви права – той не може да премести един лев от единия край на масата на другия, както и президентът – това е представителна власт – този съвет му е даден, за да може да следи състоянието и да води един разговор за сигурността с обществеността. 

Фактически, ако трябва да гледаме конституционната задача на този съвет е да успокои обществото, че сега ще се похарчат пари и ще се повиши боеспособността на армията, реално да успокои съюзниците, че ние участваме заедно с тях, правим всичко, което те искат от нас така, че би трябвало да имаме коректно отношение – ние сме добри членове на НАТО. Макар че това не са решения на НАТО, за които говоря, това е по-скоро политика на Съединените щати, в НАТО нещата се вземат консенсусно, там далеч не всички са един акъл. 

Така че в момента Консултативния съвет може да разговаря с вземащите решения, да ги движи в направление похарчете определени пари – трябва да закупим такава и такава техника и те най-вероятно ще се съгласят, не е решението на съвета, което определя похарчването на парите. Там е мястото, където се меси така да се каже проблемното тесто, създава се образът на ситуацията, на заплахата, на реалните действия, на очакваните резултати, това е мястото, където се обговаря политиката, но не се прави.

Цялото интервю с проф. Димитър Йончев е в звуковия файл.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Родителите трябва да партнират на училищните власти

Мерки за подобряване на  дисциплината в училище и за по-активното участие на родителите в тези усилия предлага Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа". Те включват по-активното участие на родителите в тези усилия.  "През последните няколко години анализирахме, че ситуацията в българските училища е много трудна по отношение на мотивацията на..

публикувано на 10.01.25 в 17:13

Няма причина токът да се спонсорира от държавата

Няма причина токът да се спонсорира от държавата, тъй като никои не е направил нещо, което следва да бъде компенсирано. Компенсационни действия се предприемат, когато определени субекти предприемат действия в полза на държавата или по задължение, което държавата им е вменила да изпълнят. Това коментира Никола Янков, съдружник във..

публикувано на 10.01.25 в 16:10
Велислав Величков

Прокуратурата работи силно избирателно при Сарафов

За протестите от близкото минало и протестите днес говорим в програма "Ден след ден " на 10 януари. На тази дата през 1997 година е кулминацията на протестите срещу правителството на БСП, а площадът пред парламента става арена на сблъсъци и напрежение.  Разговаряме с участник в тогавашните протести, а и в днешните - настояващи за правосъдна реформа..

публикувано на 10.01.25 в 14:40

Компенсациите за тока са важни, но бизнесът очаква дългосрочна подкрепа

Компенсирането на бизнеса за цената на тока би помогнало, но за да бъдем конкурентни  са необходими трайни решения и затова трябва да помислим за дългосрочни мерки. Това коментира изпълнителният директор на Тракия икономическа зона Пламен Панчев. Според него една от пречките са прекалено многото регулации, които има в Европа. По думите му..

обновено на 10.01.25 в 14:20

Драмата на българските театри на сцената на финансовия дефицит

С дефицити влезат в 2025 година голяма част от театрите в страната и това демотивира трупите, не позволява обогатяване на репертоара, притеснява публиката и злепоставя културните институти пред техните зрители и партньори - затова са единодушни директорът на Кукления театър Пловдив Петър Влайков и на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" Мариан..

публикувано на 10.01.25 в 10:54