Отглеждане на малини по биологичен начин

Малината е не само  вкусен, ароматен  и любим плод за много хора, но и билка. Плодовете й притежават богат коктейл от витамини, антииоксиданти, минерали, киселини и фибри, а  чаят от малиновите листа лекува  стомашно – чревни заболявания, гърлобол и се препоръчва за лека бременност, разказва проф. Донка Байкова, специалист и преподавател по здравословно хранене.

Най- много малини има в Родопите. От природата за стопанско и лично ползване е позволено да се събират до 80 на сто от плодовете  и една – трета от листата на младите храсти, за да може растенията да се изхранват и презимуват. Малините са ценни за природата, защото са храна за много птици, за мечките и други горски животни.

Плодовете от малини са сред 20-те най- изнасяни билки от България. Средно в България добивът от малини е около 7 500 тона като очакванията са тази година да стигне 10 хиляди тона. Според земеделски производители и експерти търсенето на суровина от малини в Германия, Холандия, Белгия и Франция е голямо и на високи цени. Това е причината през последните години у нас площите с културата да бъдат увеличени. Освен, че е добра перспектива за стопаните и дава поминък на много хора, култивинарането на малини намалява и натиска върху  естествените находища на растението. Малината има редица предимства пред другите овощни видове – цъфти по-късно, не страда от пролетните студове и дава плодове всяка година. Най-подходящият период за засаждане е от края на октомври като е възможно това да стане и през пролетта, но не по- късно от края на март.

Подходящи за нея са от черноземните до кафявите горски пропускливи почви като малината не понася нито преовлажняване, нито засушаване. Затова препоръката е тя да се отглежда в планински или полупланински райони. У нас подходящи и успешни са сортовете малина - Български рубин, Костинбордска, шопска алена, Искра, Ралица, Самодива. Широко приложение имат и  вносните Херитидж, Комет, Отъм блис. Неремонтантните сортове плододават в края на юни, докато ремонтантните два пъти – през юни и юли и от август до октомври. Беритбата е през август и септември. Христо Бакалов, който е биопроизводител на малини от Пловдивско обобщава периода на прибирането така: „Най- тежкият, но и най- ползотворният. Реколтата е нормална, а ако имаме едно балансирано време до края на септември сезонът ще бъде добър“.

Биофермата на 35- годишния Христо Бакалов е в пловдивското село Главатар, недалеч от Калояново. От 6 години отглежда 350 декара малини по биологичен начин като почти цялата продукция  изнася за чужбина като суровина. Залага на сорт Херитидж, защото:

„Той тук в България е много разпространен, западните ни партньори го разпознават добре. Много е ароматен, сладък сорт, добър е за замразяване и е търсен от индустрията“.

 Според Бакалов добивите и при конвенционалното и при биологичното отглеждане на малините са еднакви, но биоземеделието е все още неразработен от българските фермери терен и начин да опазим природата и здравето си.

„Биологичната малина предполага по- различно отглеждане. Не се използват пестициди и хербициди, залага се повече на човешкия фактор. Използват се само биологични препарати, които са по- скъпи... Но затова пък продукцията се запазва чиста, без да се натрупва тази вредна химия в човека. В момента поливните системи работят 24 часа, брането е ръчно. Очакваните добиви са между 500 и 700 килограма от декара. България е малък пазар, а ние говорим за големи количества. За съжаление западните партньори търсят суровина, която да преработват те, защото така печелят повече. Изкупните цени тази година на българските малини са като на полските – между 3,40 и 3,50 като зависи от качеството и от стопанството, което ги предлага ...Изнасяме в Германия и в Англия като партньорът ни в Англия продава нашите малини и в САЩ“.

Според Бакалов отделна ниша на пазара е търговията с малинови листа, чието търсене на Запад е много голямо заради лечебните им   свойства. В предишни години износът на листа е стигал до 86 тона.

Листата от малината могат да се реализират също в Западна Европа от фирми, които изкупуват билки. Като краен продукт – в пакетчета за чай. Имал съм запитване, но досега не съм продавал.

От другата страна на Стара планина в Троян се намира РПК Стара планина, която изкупува между 100 и 120 тона биологични и конвенционални малини предимно от Южна България. Кооперацията е инвестирала в модерна складова и хладилна база като и по думите на председателя й Иван Байчев на западните пазари има глад за малини.

„Изключително отива за чужбина, тази година цените са още по- високи като стигат над 5 лева. Всичко е замразено, преработено като се отделя само цялата малина, без наранявания. Отделят се по 2,5 кг, запечатани в пликче. В един кашон се слагат 4 плика и така пътуват. Те ги използват и ни ги връщат в млекца, кисели и пресни, и в сладкарската индустрия“.

Култивирането на малини и като цяло биологичното земеделие е шанс за българските фермери. В новия програмен период биоземеделието е отделено като отделна мярка 11 с портфейл от 152 милиона евро, обобщава Христо Бакалов.

Това е печеливша ниша, нещо което може да се реализира на добри цени и да бъде търсено на запад“.

Култивирането на лечебни растения е не само шанс за българския фермер да прави успешен бизнес  и така да се осигурява и работа за местните общности, но и най- сигурният способ да опазим диворастящите им находища и за в бъдеще.  Биологичното отглеждане добавя още ползи, защото щади околната среда и човешкото здраве от химикали и препарати.

Още информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащита“ на адрес rubriki.eu, където те са подредени по теми