България е богата на билки и има традиции в събирането и кутивирането на лечебни растения. Неслучайно нашите лечебни растения се ценят високо и зад граница и се използват във фармацията и козметичната промишленост. Три континента се снабдяват със зелени лекарства от нашата страна.
Бръшлянът е разпознаваем, той е вечнозелена увивна и катерлива лиана от семейство Бръшлянови. От късно лято до късната есен цъфти с красиви и дребни жълто-зелени цветове, а през зимата ражда плодове, наподобяващи боровинки, които са храна на много насекоми и птици. Те не се използват и с тях се завършва цикълът на растението, който е диаметрално противоположен на този на повечето други лечебни растения.
Въпреки, че е масово разпространен в страната, той се изнася като суровина за чужбина.
Там се влага в различни продукти, които пък след това се връщат на българския пазар на висока цена. Годишно България изнася около 47 000 кг лист бръшлян предимно за фармацията. Нашите билкозаготвители изкупуват лист–бръшлян, сушат го, минава през специална обработка балиране и след това отива в чужбина за добив на екстракт и влагане в различни продукти. Фирмата на Евелина Иванова е една от малкото в страната, която изкупува лечебното растение предимно от доставчици и изнася суровината за големите фармацевтични фирми в Германия.
„Основно се използват листата на бръшляна и сега точно е сезонът за брането им, което може да продължи до ранна пролет, разбира се ако зимата ползволява събирането.
При нас сушенето става изкуствено в сушилни, защото сезонът е такъв. След като се пречисти ръчно, стоката се балира и се опакова. Да, бръшляна предимно за фармацията отива. Изнасяме за Германия. Вие знаете, че този сироп за кашлица е немско производство”.
Бръшлянът е ценно лечебно растение. От стотици години хората се уповават на лечебната му сила, а съвременната фармация е взела от народните познания за тази природен дар и ги е развила чрез дългогодишни научни изследвания.Най-вече бръшлянът се прилага при възпаление на дихателните пътища и влиза в състава на популярен детския сироп за кашлица. Д-р Вера Петкова е продуктов мениджър на фирмата, представител на немския производител на медикамента , който е на пазара от 1950.
„Точно така, сух екстрат от листа на бръшлян, който е стандартизиран и изключително добре проучен, защото знаете, че бръшлянът може и да е отровен. Полезната съставка е алфахедарин, която е основната в екстракта от листата на бръшлян. В момента се проучват и други съставки, доказа се противовъпалителното действие на продукта”.
Бръшлянът съдържа много полезни вещества - витамин Е, ябълчна и мравчена киселина, минерални соли, пектин, смоли, но най-важни са сапониновите гликозиди, които имат точно отхрачващо и откашлячно действие.
Но хората трябва да знаят, че в домашни условия листа от бръшлян не трябва да се ползват, защото има опасност от отрявания. Трябва да се ползват готовите препарати, които са стандартизирани, сапунините са в чист вид и дозирани. Освен всички здравословни ползи, някои от съставките на бръшляна се използват в козметиката и по-специално в продуктите срещу целулит, допълва Веселина Димитрова– специалист – клинична и микробиологична лаборатория.
„ Приложението е също в козметиката, най-вече при производството на антицелулитни кремове, тъй като има свойство да прави противооточно дейсвие на организма, използва се за дрениране на клитките”
От 2000 година екстракт от бръшлян се влага в българската антицелулитната серия на една от най-популярните наши козметични фирми. Надежда Димитрова е технолог и обяснява за ефекта и полезните свойства на бръшляна, вложен в крайния продукт
„ Една от тези състваки е екстракт от бръшлян. Ние сме се обърнали към фирма производител от Франция, която предоставя такава суровина за нас с доказана ефективност с антицелулитен ефект.
Активните съставки на екстрата брлъшлян са кофеиновата киселина, хиалуронова киселина и глюкозидътHederacoside C.
Те заглаждат кожата, водят до стягане, отвеждане на водата, която се задържа в клетките. Приложението му е не само като антицелулитен ефект, но и така наречените „тежки крака”
Ценният екстракт от лечебното растение се внася от чужбина, защото просто няма наши фирми, които да преработват лист –бръшлян за козметичната ни промишленост. А целия процес може да става тук, близо до находищата на зеленото ни богатсво. Сега голяма част от фирмите, които се занимават с лечебни растения, изнясят само суровина, а не и продукти с добавена стойност. Така печелбата остава извън страната ни.
Затова е много важно все повече хора да осъзнаят, че продуктите от български лечебни растения трябва да се произвеждат у нас и тук да се извличат икономическите ползи. Защото богатата българска природа, традициите на събиране и на култивиране на лечебни растения, съвременните методи на преработка- всичко това, съчетано с добър бизнес нюх - може да донесе реални печалби на предприемачите и да създаде заетости и траен поминък в региони с безработица.
Информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащита“ на адрес rubriki.eu, където те са подредени по теми.
България е единствената страна в ЕС, която има специален закон за лечебните растения. Той ни е необходим, защото само ние събираме билки от дивата природа и то в огромни количества, 90 на сто от които заминават за чужбина. Това национално богатство, което дава поминък на повече от 300 хиляди души, трябва да се ползва разумно и устойчиво, за..
Незаслужено забравена, салвията е уникално лечебно растение, добре известно на древните лечители. Народна мъдрост гласи, че ако имаш салвия у дома, не ти трябва лекар. Позната у нас като градински чай, през последните години салвията набира скорост в култивираното отглеждане заради значителното й търсене на вътрешния и външния пазар...
В България има една билка, за която старите билкари казват, че лекува 100 болести. Някъде дори я наричат царицата на билките. Говорим за Камшик или Агримония, както е латинското й име. Тя не е сред многотонажните билки и не се изнася в големи количества в чужбина,но заради лечебните си качества в народната ни медицина има широко приложение...
На прага между зимата и пролетта природата все още изглежда не съвсем събудена. Но това е само на повърхността. Движението на сокове и хранителни вещества в стволовете и клоните на дървета и храсти вече започна. С него и периодът на събиране на кори - първата дейност от годишния календар на ползване на лечебните видове, за която повече ще научитев..
Трибулус Терестрис, или Бабини зъби, е пример за лечебно растение, от което се търсят много големи количества. Разрастването на обема на неговата преработка води до ресурсен дефицит, а често видът се унищожава и при общата борба с плевелите. Култивираното отглеждане на Бабините зъби е начин за опазването му в природата. Значим е и икономическият..