Вечнозеленият бял имел

Белият имел е изключително  интересен лечебен вид. Рзпространен е в цяла Европа, у нас  също се среща в цялата страна, като по-големи са запасите в Източна България, особено по черноморското крайбрежие.

Според Доц. Герасим Китанов, от Катедрата по фармакогнозия на МУ-Пловдив,  белият имел е растение с по-особена биология.Той е вечнозелен полупаразит, образува кълбовидно храстче върху своя приемник – различни иглолистни и широколистни дървета:

 „Доста широко разпространено на височина до 1000-1500 надморска височина. Разпространено е в Евроазия, като тук на Балкански полуостров страните са производители за получаването на дрогата”

Белият имел притежава вечнозелени листа, които извършват фотосинтеза, а от дървото, върху което паразитира, получава главно вода и минерали, допълва  Доц. Койчо Коев – преподавател в катедра „Ботаника” в ПУ”Паисий Хилендарски”.

„Поради тази причина за разлика от другите паразитни растения, белият имел е зелен на цвят, има собствен хлорофил, по-скоро е жълто-зелен и тази багра е интересно, че и след изсушавене се запазва и това е критерий за добро качество на билковата дрога -ако е запазено  златисто, до жълто зелена багра след изушаване, ако е потъмнял значи е неправилно изсушен или съхраняван или нещо друго се е случило. Но така или иначе дрога с тъмен цвят  е неизползваема за лечебни цели”

Белият имел образува гроздовидни бели плодчета, които птиците използват през зимата за храна. Изключително интересен е начина на размножаване на растението допълва доц.  Коев:

„Хранят се със семената и  плодовете му косовете. Те кълват плодовете му, семената полепват по клюновете и ги дразнят.

Птицата каца на друго дърво, където няма имел и почва ди чисти клюна върху кората. По този начин семенцето пада в пукнатината на  кората и след няколко месеца се появява ново имелово храстче”

Употребяемите  части за лечебни цели са стрък и лист от бял имел.

Според доц. Герасим Китанов:

„Използват се целите клонки, но по-тънкиот 4-5 милиметра дебелина, по-дебели не се допускат, които се събират през пролетта  по време на цъфтеж, обикновено март и април, или  при узряване на плодчетата през есента. Макар че в литератарута пише, че го събират и през лятото. Другата част, която се използава,  са само листата, което е по-трудоемко за събиране, защото трябва де се съберат целите клонки и след това да се отстраняват листата. Събирането му е доста трудно, защото трябва да се събира или със стълби, някой прилагат дълги прътове с куки, други се кътерят по дървета.

Внимателно трябва  да се събират, когато се пускат, те са много чупливи и се разпръскват. Да се събират в кошче и след това да се сушат. Рандеманът му е 3-3,5 към 1, между суровата и свежата, но когато се събират листата, тогава е много по-голям. Дават го 11 - 12 към 1”.

 У нас годишно се събира близо  7500 кг стрък ,  а лист  средно годишно 4700 кг. Познанията - кога да се събират, как да се събират – в коя фаза, по кое време на развитието им е гаранция за доброто качество на лечебното растение и съдържанието  на полезни вещества след това, допълва доц. Коев.

„Задължително сушенето се извършва на сянка при ниска температура. Ако се суши при над 45 градуса губи лечебните си свойства. За това е много важна първичната преработка и след това начина на съхраняване. Той е много хидроскопична дрога. Засмуква влагата от въздуха, дори и да е напълно изсушен и съхранен в хартиени чували може да поеме отново влага и да се повреди. „

Още една подробност към събирането: През месеците март и април имелът има малко зърна - птиците са ги изкълвали през зимата. Поради това при рязането на листата и стъблата имаме по-малко работа с отделянето на лепкавите зърна, които през месеците от октомври до декември са още по имела. Според Спас Шарков –билкозаготвител, който пакетира билката за вътрешния пазар:

„Берачите, които берат имел са  с по-дълъг стаж и много добре знаят какво трябва да правят. Преди всичко като берат, трябва да се пазят и да не влагат примеси -клонки  от самите дървета, но  и ние го пичистваме. Чак тогава се настанява за сушене. След като се изсуши се преработва - смила, нарязва се, след което се предлага на пазара в опаковки или на кг. Има и износ, познат е в цяла Европа и го търсят. Цените са малки, защото където го има –го има. Хората берат по 500 кг  до един тон. Това се знае в Европа и те определят цените. На българския пазар е до 2 лв за килограм –изсушен”.

Белият имел е много полезно растение. Използва се основно за понижаване на кръвното налягане, но има антиспазмолитично, диуретично, тонизиращо действие, стимулира сърцето,  разширява кръвоносните съдове казва доц. Китанов:

„Именно най-много препарати и приложение както в европейската така и в българската , предимно народната медицина,  е това му приложение. Другото е съдоразширяващо действие, предимно на долните крайници и на някои съдове. Външно се дава  при ревматизъм, ставни възпаления, които водят до ишиас и т.н.”

Употребата му трябва да е прецезирана  и да се внимава много, защото в големи голичества е токсично,

Според някои експерти с  най-голямо лечебно действие се счита белият имел, растящ  по дъбовете и тополите, но и онези по елхите, белите борове и върбите  са  още по -лековити коментира доц. Коев:

„Във връзка с това разнообразие на гостоприемника съществуват различни мнения и публикации, които показват разнообразни лечебни свойства на имела. Но ако се направи една разумна стистика се оказва, че най-висок лечебен ефект имат тези имелови храсти, които са събрани от иглолистни растения-  най-вече от бор. От широколистните приемници може би добри за събиране на имел са върбите, покрай речните корита, защото там е доказан висок ефект за понижаване на високото кръвното налягане

Във всички останали случаи събиран от иглолистни видове имела има сърдечно действащо гликозиди, които са широко използваеми .Те понижават пулса, уравновесяват налягането, действат успокоително върху нервната система.

 И накрая да припомним, че белият имел е ценен вид не само за хората, но и за птиците, които се хранят с плодовете и е важно да го опазваме. Много важно е  да се спазват правилата за събиране на лечебното растение, както за домашната аптека, така и в по-големи количества, което  може да е и източник на добър доход.  Важно е да помним, че когато берем билки трябва да го правим с мисъл да опазим находищата. Да се оставя 1/3 от плодоваващите растения в находището, за да може да се възобнови, а повторното черпене да е след период на покой – не по-малко от 3-4 години.

Защото само спазването на правилата и то от всички е фактор да живеем хармонично с природата и да ползваме лечебните даровете, които тя ни дава за дълги години напред.

Информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащита“ на адрес rubriki.eu, където те са подредени по теми.