(Не)Познатото резене и култивирането му по биологичен начин

публикувано на 17.02.16 в 10:08

Лeчебно растение с дълга история, с много имена, с богат вкус и със запомнящ се аромат. То е билка, подправка и зеленчук, включени в менюто и на елитните кухни по Средиземноморието, използва се и като средство за отблъскване на молци.

Репортаж за култивирането на резене по биологичен начин

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Растението е задължителна съставка на култовия френски аперитив – абсент, а по нашите географски ширини – на таратора, мастиката и узуто. Объркахте се, нали!? Да – не е нито анасон, нито копър, а техен братовчед. Наричат го резене, див копър, аптекарски копър, фенел, фенхел. С предпазливост към името на лечебното растение и вида му се отнесе и ботаникът професор Стефан Станев като добави още едно име - морач.

В диворастящ вид резенето се среща в Тракия, Родопите и в Северна България. Виждаме го по влажни, каменливи места, по Южното черноморение, Предбалкана, долината на Струма. Морачът или дивият копър е предпочитана храна за някои пеперуди и паша за пчелите.

Специалистите обаче предупреждават, че при събирането му е възможно да се обърка с други Сенникоцветни. Подобна грешка ощетява не само берачите, но и находищата на други растения, част от които може да са редки и застрашени, особено ако от тях се вадят корени. При събиране от дивата природа неподготвен берач може да сбърка резенето с редки и уязвими видове от родове като Опопанакс и Самодивска трева, включително такива включени в Червената книга на България.

В полза на опазването на дивата природа е, че резене не се събира от естествените находища. Търговци и преработватели предпочитат то да се отглежда, защото са необходими индустриални количества от него, суровината да е стандартизирана, а и защото имат строги изискванията към съдържанието на биологично активните вещества и чистотата на растението. Резене се култивира успешно в Азия, Европа, включително и у нас, но след влизането ни в ЕС изискванията към качеството на суровината отказаха голяма част от производителите да го отглеждат. Потвърждава го управителят на една от големите фирми за изкупуване, преработка и износ на билки в пловдивското село Чешнигирово Антон Лазаров.

Преди 5 – 6 години Неделчо Даскалов от пловдивското село Калояново решава да отглежда резене. Промените в климата, интересът на Запад към биопродуктите и необходимостта да се търсят нови пазарни възможности насочват интереса му към резенето. В момента той и синът му отглеждат 160 декара резене по биологичен начин. Предимствата според него при култивирането му е, че е многогодишна култура и има пазар в чужбина.

Неделчо Даскалов продава суровината на фирмата на Антон Лазаров. След допълнителна обработка на семената компанията ги изнася в чужбина, където билката е много популярна и търсена от преработвателите.

Като ментата и маточината, резенето е сред т. наречените многотонажни билки, които се добиват по култивиран път в света. Така се осигурява качествена и голяма по обем суровина. Култивирането му води до опазване на диворастящите находища на лечебното растение. Непряко води и до опазване на други видове от семейство Сенникоцветни, които са редки, а приличат на резенето и би могло да се да бъдат объркани с него.

Повече информация за опазването и култивирането на лечебните растения може да намерите на сайта на проекта на фондация „Информация и природозащита“ на адрес rubriki.eu, където те са подредени по теми.

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Споделете

(Не)Познатото резене и култивирането му по биологичен начин

13 са най- търгуваните билки в Пловдивско през 2015 година

Култивиране на салвия

Камшик или Агримония - отличен пролетен тоник

Събиране, преработка и реализация на кори от дървета и храсти

Култивиране на Бабини зъби – приносът на българските учени

За Радио Пловдив

Програми

Още