Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Една крепост никога не пада отвън, някой я предава отвътре

Хората, които доведоха Европа до това състояние планираха това от години наред. Това което се случва в Европа е добре планирано от супер силите от години наред. В историята трудно се случват неща, които не са планирани, малките народи по- скоро сме зрители и най- вече потърпевши, смята доц. д-р Лизбет Любенова от Института по исторически изследвания към БАН.

Според нея нито една от великите супер сили в ЕС не показва високи морални качества, даже напротив. Европа не е изработила до край своя ценностна система, идеите за глобализация и либерална икономика не очертават обща  ценностна система. Европа върви към икономическо сближение, но Европа не изгради духовен модел. Европа трябваше да отговори иска ли да бъде християнска или не. В момента никой не знае каква иска да бъде Европа. Отговорността на лидерите й е голяма. Години наред те си играеха с малките народи. Великите водят своята егоистична политика – разпределение на пазари и газови потоци. Не е тайна, че Германия нанесе голям удар на нашата газова политика с цел да си прокара втора тръба през Балтийско море, посочи доц. Любенова.

 Въпросът е какво правим ние, които нямаме нито ресурси, нито възможности, дори политически лесно можем да се дестабилизираме, попита историкът.

Държавите, които са били под османско владичество взимат мерки, но Централна Европа продължава да си затваря очите и да прилага една неоосманска политика, която се твори научно и стратегически от години, но и вече се прилага на практика. Едва ли лидерите не осъзнават това, но най- вероятно става въпрос за икономически зависимости, коментира доц. Лизбет Любенова.

Англия стои настрани, заиграва се със САЩ, затваря се. И точно когато на Европа й е трудно, тя си извоюва привилегии. Европа ще изготви политика, но въпросът е колко ще бъде изоставането, защото може да бъде и фатално, добави тя.

Народите не помнят дълго и в крайна сметка повтарят старите си грешки. Един модел не може да се провали, преди да бъде изграден докрай. Държави, които дори не бяха пряко ударени от бежанската вълна демонстрират възраждане на националното чувство. Ако няма колективна защита, тогава национализмът ще се събуди и никой няма да го спре. Една гражданска дестабилизация в Европа не е желана . Бежанската вълна е идеализирана -  едни хора не могат сами да решат и да тръгнат, някой ги насочва, коментира Любенова.

Аз съм от хората, които смятат, че една крепост не пада отвън, а отвътре. Много сили от Арабския свят, а и в САЩ имат интерес от отслабване на Европа. Европейският пазар е огромен и той  пречи на някого. Но никой не може да завладее този пазар отвън, някой го е предал. Не е само Ангела Меркел, обаче. Не мисля, че ислямският свят има Пета колона, но има лидери, които пречат този процес да спре, подчерта историкът.

Европа няма ясна визия какво прави оттук – нататък, решенията са спонтанни, непоследователни, единствено Унгария има собствена политика. Докато Европа не заговори на един глас, нищо няма да се получи. Напоследък Австрия призовава за защитни мерки, но само тя не е достатъчна. Европейските лидери продължават да са орел, рак и щука, смята Любенова.

Много хора се заблуждават че това не е неосманизъм и неоислямизъм. Има централи, които подготвяха тази политика, като учен го виждам. Голяма част от моите колеги се продадоха за паница леща. Това ще има сериозни последици, каза тя добави, че самите бежанци и тяхното поведение говори за същото – те искат да не работят, да получават помощи и да не изпращат децата си в светските европейски училища.

Много преди атентатите в Брюксел това се виждаше. Тези клетки и структури отдавна се изграждат, просто сега ескалираха, подчерта тя.

България засега е остров на блажените. Нашата държава не е атрактивна, защото живеем под прага на бедността. Те не искат да останат тук заради безработицата. Не знам дали това ще ни спаси, но засега оставаме една спокойна държава. Но това говори много лошо за присъствието ни в Европа, защото сме по- бедни от имигрантите. Ние сме бедни, но блажени, въпросът е дали това ни задоволява, заключи историкът.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Трусовете около Санторини ще продължат седмици

Около гръцкия остров Санторини н аблюдаваме доста интензивна поредица от земетресения с магнитуд между 4 и 5 по Рихтер. През последните два дни са регистрирани  15 труса с матнитуд 4 .  Епицентърът не е на Санторини , обхванати са няколко острова.  Голямата част от трусовете са в морето , но се усещат на островите. Това заяви пред..

публикувано на 03.02.25 в 16:57

Ситуацията е сложна, "Тикси" прилича на втора "Индра"

Поръчката на общината, която трябваше да надгради системата на "Индра" за управление на градския транспорт и трафика въобще не е това, което ни се обясняваше през 2023-та година. Това ни стана ясно от доклада на заместник - кмета Ерол Садъков, коментира общинският съветник от ДБ Владимир Славенски, който е член на транспортната комисия в ОбС...

публикувано на 03.02.25 в 16:25

Раковски кандидаства с проекти за над 10 милиона лева

Община Раковски кандидаства тази година за държавно финансиране с проекти за над 10 милиона лева. Това заяви в интервю за Радио Пловдив Павел Гуджеров, кмет на Раковски. „Не пропускаме да кандидатстваме по нито една програма, затова Община Раковски се развива толкова добре. Предстои да кандидастваме по Програмата за развитието на селските..

обновено на 03.02.25 в 11:18

КОЦ-Пловдив с кампания за борба с рака на 4 февруари

В навечерието на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва на 4 февруари, КОЦ-Пловдив отбелязва ръст на преминалите пациенти през лечебното заведение през миналата година. „Броят им се е увеличил с около 700. Има и още една негативна тенденция, която забелязваме през последните години – увеличение на пациентите с онкологични..

обновено на 03.02.25 в 11:18
Диана Ефтимова

Липсва визия за решаване на проблемите на изборите

Изборни правила на поправителен изпит. Какви трябва да са промените за да се избегнат съмненията за чесността на вота? Според председателя на Управителния съвет на Института за развитие на публичната среда Диана Ефтимова за последните десет години, откакто през 2014 година бе приет сегашният Изборен кодекс, в него са направени почти 80 предложения..

публикувано на 03.02.25 в 10:47