Сънародниците ни в Албания още наричат България "майка"

Веселка Тончева от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН  посвещава повече от десетилетие то своята научна кариера за изследване на българите в Албания. Тя изследва традициите, религията, обредността, музиката на нашите сънародници в  Голо Бърдо, Гора, Мала Преспа и Корчанско. 

В поредицата „Българите от Голо Бърдо, Албания“ (2009, 2011 и 2016 г.) в много публикации, сценарии за филми тя представя своите проучвания на терен и разказва истории.

С доц. Тончева разговаряме два дни след като Албания  призна българското малцинство.

Според учения не може да има ревност между нейните усилия и постигнатото от дипломацията с участието и на евродепутатите ни. Трудът на всички е  ценен и най- важното е, че резултатът е постигнат.

Оценявайки своята работа, доц. Тончева сподели, че събраното от нея творчество е богатство както за българската наука, така и ще повече за санародниците ни в Албания, чиито поколения ще имат тази история за себе си.

В интервюто ученият разказа какво са преживели сънародниците ни в различните исторически периоди откакто са албански граждани. Тя приромни връзките им с България, която те наричат "майка", прексването им по времето на Енвер Ходжа, когато е потиснато националното им и религиозно самосъзнание.

Затворени заради географски и политически причини в миналото, днес българите в Албания са по- мобилни, работят в големите градове, пътуват. хората от Голо Бърдо са потомствени строители, днес този поминък определя икономическата  им активност и днес.

Някои селища вече са закрити, но в други хората се връщат и ги оживяват. Обредността е запазена, а тя съхранява паметта, акцентира доц Тончева.

В заключение тя оцени признаването на българското малцинство с като възстановяване на близостта- тези хора за България ще бъдат по близки и държавата ще е по- близка за тях.